АНАЛИЗ НА РИСКА ПРИ КАПИТАЛОВОТО БЮДЖЕТИРАНЕ

Същностна част на капиталовото бюджетиране е оценката на риска при дългосрочните инвестиции.

Рискът, оценяван при капиталовото бюджетиране, изразява вероятността да намалеят очакваните бъдещи парични потоци от дългосрочните инвестиции.

3.1. Фактори за риска при капиталовото бюджетиране

Много са факторите за риска паричните потоци от инвестицията да намалеят в бъдеще. Основните от тях са:

- загубата на пазарни позиции от фирмата;

- повишаването на разходите по производството и продажбите;

- повишаването на цената на кредита;

- повишаването на цената на капитала;

- новите закони за опазване на околната среда и свързаните с тях нови разходи на фирмите и др.

Рискът при дългосрочните инвестиции може да възникне и от вероятността настоящата стойност на очакваните парични потоци да намалее, поради нарастването на общия индекс на инфлацията.

При капиталовото бюджетиране инфлацията се възприема като рисков фактор, защото създава допълнителна несигурност в очаквания размер на бъдещите парични потоци от дългосрочните инвестиции. Тази несигурност е причина за завишаване на нормата на дисконтиране при осъвременяване на бъдещите парични потоци от инвестицията с прогнозираната степен на общата инфлация. Завишаването на нормата на дисконтиране намалява настоящата стойност на очакваните парични потоци.

Важността на проблема за измерване на риска при капиталовото бюджетиране следва от ролята на риска при вземането на инвестиционните решения. Правилно оцененият риск води до реалистична и точна оценка на ефективността на инвестицията.

3.2. Методи за измерване на риска при капиталовото бюджетиране

Методите, с които се измерва риска при дългосрочните инвестиции, са:

а) метод анализ на чувствителността;

б) метод анализ на критичните съотношения;

в) метод коригиране на влиянието на инфлацията.

3.2.1. Метод анализ на чувствителността

С този метод рискът се оценява чрез измерване на промените в нетната настояща стойност на инвестицията, при промяна на приходите и разходите, свързани с придобития дълготраен актив.

При оценката на риска се установява също и как се променя нетната настояща стойност на инвестицията, ако се измени нормата на дисконтиране.

Прилагането на метода се състои в сравняване на две инвестиции А и Б и задаване на въпроса: Чия ННС, на инвестиция А или на инвестиция Б ще спадне най-бързо, ако се променят еднакво приходите и разходите от тях, или пък се промени дисконтовата норма?.

Колкото по-голямо е намалението в ННС на съответната инвестиция при еднакво изменение на разходи, приходи и дисконтова норма, толкова по-рискова е тя.

Рискът се измерва чрез определяне на дисперсията. Колкото по-голяма е дисперсията при съответната инвестиция, толкова по-рискована е тя.

Прилагането на метода може да се представи със следните примери:

Пример 1.