Анализ на разказ

Разказът е един от най-кратките повествователни жанрове. Основните елементи, които участват в неговото изграждане са групирани около сюжета. Той е базата, върху която се създава епическото произведение. За да изпълни тази си функция е необходимо сюжетът да бъде представен в определени пространствено-времеви граници. Самото разположение на събитията, разкриване на персонажните и техните действия, дори свързването на отделните изречения в текста са подчинени на тях. Следователно времето и пространството, освен формална, са и съдържателна страна на сюжета. От тази гледна точка логически следва и тезата за разбирането на сюжета както за формален, така и за съдържателен елемент, в който е вместена по-голяма част от обема на произведението.

Обикновено в центъра на сюжета е поставена дадена случка, която получава своето развитие посредством развитието на конфликта.

В разказа случката се явява винаги съставна част както на съдържанието, така и на формата му и насочва непосредствено към художествената идея. С помощта на нея се определят и границите на епическото изложение, характера на конфликта. В цялостния този процес обаче случката запазва относителната си самостоятелност, а възникналите в резултат на това противоречия се преодоляват с оглед на тяхната подчиненост на основната тема. Само в този случай случката придобива характера на логическо обяснение на изобразеното, т.е. на художественото обобщение, постигнато на основата на сюжета. За пример да вземем разказа на Ел. Пелин Ветрената мелница.

Формално погледнато, действието в разказа се предава хронологично. Сюжетното изграждане започва с пейзажни детайли и повествователни отклонения, които насочват към темата, загатват за нея. Но всъщност това не води до хронологичност на самото изложение, тъй като отделните епизоди са осмислени и подчинени изцяло на основния проблем, разкриващ се в случката. Именно тя е смисловият и структуроопределящият елемент в разказа. Това е причината експозицията да се вмести в завръзката, която само е набелязана.

Настъпването на кулминационния момент съвпада с разкриване на случката. Кулминацията е подготвена и чрез репликите, на нея са подчинени и поясняващите компоненти битови подробности, описания, повторения, които не се отличават с повествователна самостоятелност. В разказа на Ел. Пелин те имат за цел да забавят действието, да подготвят възникването на събитието. В този контекст се разкриват и взаимоотношенията между персонажите.

В разказа случките не винаги могат да бъдат представени в една и съща пространствено-времева плоскост. Става дума за това, че тогава, когато тенденцията за конкретност на пространствено-времевите отношения е ярко изразена, то в резултат на това сюжетното изграждане се развива еднопосочно и обратното, когато тяхната конкретност е силно редуцирана в разгръщането на сюжета откриваме известна непоследователност.

В първия случай изграждането на сюжета следва класическата схема: експозиция-завръзка, развитие на действието-кулминация, развръзка и