Анализ на пътепис и мемоарно произведение

Мемоарите и пътеписът са синтезни форми, в които откриваме сложната трансформация на вещественото и нематериалното. В тях е засилено повествователното начало, а документът изгражда смисловата тъкан и предопределя особеностите на художествената структура на епическото произведение.

Става дума за целенасочен подбор на жизнения материал предимно на фактите, описанията на обстановката, природата, пейзажа. Промяната на една жизнена ситуация неминуемо води и до промяна в сюжетното развитие. Тя поражда необходимостта от вмъкване на някои измислени елементи, разбира се несъществени, които оказват влияние в цялостния процес на епическото изграждане Тяхното присъствие е предопределено от впечатленията, върху които се изгражда документалната основа на произведенията. Това е причината превес да вземат описанията на предмети, явления, психологическите състояние за сметка на пълното разгръщане на събитийността в епическото изложение.

В пътеписа и мемоарите повествованието се води предимно от името на автора свидетел и тълкувател на станалото. Епическата форма пресъздава не само разказваното, но и разказващия, тя разкрива художествено похвати да се говори и възприема света, а в последна сметка облика на ума и чувствата на повествователя, неговия характер В постоянното съотнасяне между станало и разказвано се открива и естетическата същност на произведението. Следователно и в двете епически форми предметно-документалното функционира на художествено равнище.

Този факт насочва непосредствено към друга една особеност на пътеписа и мемоарите функцията на лирическото в процеса на съдържателното им изграждане. Чрез него вещественият свят (документалното) придобива определено вътрешно съдържание, което има своите смислови нюанси не само за същността на изобразения предмет, събитие, явление, но лирическото открива и стремежа на автора да постигне формата, разкрива подтика към изобразеното. По този начин превръщайки се в съдържателен елемент на описанието на предметите, събитията, явленията лирическото открива и авторовото присъствие и оценката на изобразеното.

Наред с това въвличането на предметния (веществения) свят и природата в кръга на емоционалните преживявания води до разчленяване, детайлизиране на обстановката, до отграничаване на предметите и явленията и преди всичко до преосмисляне на веществения свят и природата, което внушава и по-различното отношение към тях. На основата на лирическото се откриват и различията между двете епически форми, то насочва към постоянния стремеж на автора да постигне завършен израз (формата) на своето изложение, например.

В пътеписа липсва сюжет. Изложението му е изградено постъпателно, което предполага и последователното му разгръщане. В отличие от мемоарите, разказа, дори драмата в основата на пътеписа са заложени не взаимосвързани и взаимообуславящи се събития, а видяното, разказаното за тях. Такъв характер има организацията на пътеписа До Чикаго и назад от Ал. Константинов. В него изложението е по-скоро емоционално, отколкото събитийно. Авторът дори разлага едновременни действия на отделни смислово-образни единици и ги нарежда последователно една след друга. Създава се впечатление за спряло време. И в този случай обаче повествователността не променя своята основна функция, в резултат на което се постига завършеността на произведението.

Посочената особеност на изграждането на пътеписа се открива в непосредствена връзка и с неговата композиция. Тя се отличава с т.н. циклична организираност, която създава предпоставки за последователно представяне на различни картини