Увод: Смирненски е поет, който изпълва символиката с ново и дейно съдържание. Лирическият герой е насочен не навътре към душата,а навън към братята по съдба на бедните, оскърбените и унизените.Индивидуализмът е заменен със съпричастие.

Цикълът Зимни вечери е разрез на социалната нищета разкриващ безнадеждният свят на отхвърлените, останал без никакви духовни опори.

I част

Още в началото авторът ни въвежда в мрачната атмосфера на града черна гробница , неговите жители са хора без плът и кръв, без биографии. Вечерта е символ на победата на злите сили на мрака над светлината , тя поглъща всичко в необятната си прегръдка. Сградите са необитаеми и зловещи. Те са зли демони, които дебнат в мрака със своите жълти стъклени очи. За тази атмосфера пропита от зло допринася и тополата- призрак сякаш . Друг символ на властващите сили на мрака е и сивата мъгла- тя символизира безпътица, поглъща всичко и всява отчаяние. Жиците са странни, мистични и загадъчни. За момент снегът, поръсен с бисерни искрици излъчва светлина и надежда, но веднага след това той хрупа с вопъл зъл и глух.Краят на първа част завършва отново с мъглата и нейните безпътни мрежи, но и с луната-лъч надежда, който бележи незнаен път.

Първата част , разкрива основния мотив безнадеждността отчаянието.Цикълът Зимни вечери е един репортаж за бедността, несретата и мъката.

II част

Втората част от цикъла започва как лирическият аз за пореден път върви измежду смълчаните хижи. Авторът не използва думата дом, защото хижата е временен заслон без опори с липса на всякакви ценности. Мъглата отново всява призрачност в пейзажа. Вечната бедност и грижа са навсякъде те са обзели цялата картина, те гледат през мътни стъкла, през които се предполага че трябва да влиза светлина и надежда. Появява се и образа на зимата- сезон на студа и смъртта, но чертаеща неземни сребристи цветя.

Лирическият аз отново вижда къщурката позната , а в прозореца е детска глава-символ на чистота и най-святата красота.Но тази хармония е нарушена от пияни хрипливи слова. Бащата, който трябва да бъде опора на семейството е безхлебен и ругае своя живот непотребен и своята мъка без край. Той както децата и жената нямат имена и биографии, те са само силуети- сенки дошли от подземното царство, от Ада на социалната мизерия. В тази картина присъстват и реалистични детайли завесата мръсна продрана. Пейзажът е изпълнен от пищящите и молещи се деца, и от риданието на жената символ на отчаяние и скръб.

Във втора част е показано бавното рушене на рода, който е най-малката единица, но без нейния патриархален ред рухват и универсалните човешки ценности.

III част

Третата част от Зимни вечери е картината на ковачницата. Звучи по-мажорно, по-бодро и динамично,отглас на плача от разрушения дом са песните на скрита тъга и на цигулката разплакана . Именно този звук събужда хората от техния зимен сън. Черните ковачи са алегоричен образ на новия, работещия човек, който ще изкове новото бъдеще:

Пламва стомана елмазена,

вие се, съска, пълзи-

с тежките чукове смазана,

пръска тя златни сълзи.

Огънят в началото е разкъсан и блед, но в последната строфа е със сини, жълти и алени снопчета пламък.Той е символ на революцията- пречистваща и разрушителна