При анализът на поведението на потребителя в микроикономиката се прилагат 2 подхода: кардинален и ординален.

При кардиналния подход, ползеността се определя в условни мерни единици наречни ютили (utility), а при ординалния се осъществявя сравнителна оценка на полезността на благата. И 2-та подхода завършват с еднозначни изводи, но тъй като в процеса на разглеждането им се открояват специфични понятия, ще се спрем последователно и на двата.

Най-напред ще разгледаме кардиналния подход. При него се разглежда полезността на всяко благо по отделно, като се приема, че благата са делими. Ако не можем да ги разделим в абсолютен смисъм, можем да ги разглеждаме като делими на основа на потока от услуги, който създават. При анализът на потреблението не се има предвид нерационлното потребление, т.е. потребленитето на части от блага или блага, които не носят изгода, а точно обратно. Там където постигаме максимална полезност, пределната поолезност е обща величина.

ПРЕДЕЛ НА ПОЛЕЗНОСТ- това е допълнителната полезност, която се получава при потреблението на още 1 допълнителна част от едно благо.

ПРЕДЕЛНАТА ПОЛЕЗНОСТ- това е прирастът на общата полезност в резултат на потреблението на още 1 допълнителна част от благото.

Представата за пределна полезност дава възможност да изведем понятието ценност на благото. Ценността е особено свойство на благата, което произтича от тяхната полезност и също има субективен характер, за да бъде дефинирана е нужна предтава и за запаса от блага, с който разполагаме. Колкото е по-ограничена наличността на едно благо, колкото достъпът до него е по-труден, толкова то е по-ценно. Ценността на благото, това е пределната полезност на последната влязла в употреба част от едно благо. Дефинирана по този начин, обаче ценността е едно индивидуално, субективно отражение, една индивидуална оценка. В действителност, когато се съвместят инивидуалните оценки на всички участини в потреблението се формира цената на съответното благо. Тя е едно обществено отражение на ценността.

До тук разсъждавахме без да включим модела, обстоятелството, че всяко икономическо благо коства разходи, има цена, и че всеки потребител има бюджет, в чиито ограничения може да организира своето потребление. При търсенето на максимален ефект в потреблението като отчитаме и ограничеността на доходите, критериите, постигане на пропорционална полезност от всеки един лев, изхарчен за която и да било стока. Отношението на пределната ползност на стоката към нейната цена се нарича претеглена пределна полезност. Оптимизиране на поведението на потребителя се постига при равенство на претеглените пределни полезности. Според кардиналния подход, потребителят е в равновесие, тогава когато действа законът за равните претеглени полезности, т.е. пределните претеглени полезности на токите се изравнят.

ПОТРЕБИТЕЛСКИ ИЗЛИШЪК това е допълнителната изгода, която той получава като разлика между потребената обща полезност и заплатената в действителност полезност за едно благо.

Кардиналната теория за полезността изглежда много логична, много стройна, но е уязвима и подложена на критика, заради това че не може да се даде обяснение на понятието ютил и второ, не могат да се правят сравнения на полезността на едно благо за различните индивиди. Затова видни икономисти като Велфредо Парето, Евгени Слудски, Джон Хикс предлагат ординалния подход за анализ.

КРИВИ НА БЕЗРАЗЛИЧИЕ И

РАВНОВЕСИЕ НА ПОТРЕБИТЕЛЯ