УВОД

Реализирането на печалбата е основна цел,която се преследва с дейността на всяка фирма и в този аспект се търси възможно най-големия обем, до който тя би могла да достигне като се вземат под внимание всички външни фактори,имащи отношение към нейната дейност. Разбира се, тук не трябва да се пропускат и други цели, към които фирмата се стреми - увеличаване на пазарния дял, разрастване на фирмената дейност, осигуряване на добри условия на труд, постигане на обществено-социална значимост, но това са цели, които тя не би могла да реализира, ако преди това не е постигнала основната си цел печалба.

Всяка фирма получава приходи от своята дейност, но същевременно с това прави и разходи. В този смисъл печалбата се разглежда като положителна разлика между реализираните приходи и направените разходи за съответния период. Печалбата също така се тълкува и като възнаграждение за риска, поет от икономическия субект, затова, че се е нагърбил с осъществяването на съответния вид стопанска дейност, вложил е свои средства, създал е работни места. Ето защо не трябва да се смята, че от реализирането на печалбата е заинтересован само отделния икономически субект, а цялото общество, защото колкото по-големи печалби реализират фирмите, толкова повече се увеличава благосъстоянието на цялото общество.

Това, дали в края на периода е налице печалба или загуба зависи от това доколко ефективно е била управлявана фирмата, целесъобразно ли са използвани нейните ресурси, доколко фирмената стратегия е съобразена със състоянието на пазара. Печалбата, като краен резултат от фирмената дейност може да служи като естествен измерител на резултативността от тази дейност.

Печалбата, обаче не е единствения измерител на ефективността на фирмената дейност. Тя се явява като резултат в края на даден период и не най-подходящия измерител за оценка в процеса на дейността. Обстоятелството, че финансовият резултат от дейността на предприятието е печалба, означава, че предприятието е рентабилно, но абсолютната сума на печалбата не показва степента на ефективност. За да се даде точна характеристика на степента на ефективността, трябва абсолютната сума на печалбата да се съизмери, да се постави в отношение към друга величина, приета за база. Базата за изчисляване на рентабилността може да бъде различна разходите на предприятието, приходите, активите, собствения капитал. По този начин рентабилността може да се оценява и анализира в различни аспекти. За целта световната теория и практика е създала и отработила голямо разнообразие от методи на финансовия анализ, които дават възможност, както за крайни, така и за периодични оценки на фирмената дейност.

Чрез финансово стопанския анализ фирмите могат успешно да се ориентират във външната икономическа среда и постоянно да контролират вътрешното си фирмено състояние. Периодичните оценки от системното анализиране на финансовото състояние на фирмата дават възможност:

- да се определят проблемните области, преди да са излезли от контрол;

- да се определят печелившите от не печелившите изделия;

- да се определят областите от дейността на фирмата, които увеличават разходите и където има възможност те да се намалят;

- да се преценят новите идеи.