Олаф ван Гелдерн на Пенчо Славейков

Анализ

Епически песни е значителна поетическа творба на Пенчо Славейков. Както свидетелства д-р Кръстьо Кръстев Славейков е гледал на своите стихосбирки не като на отделни сборници, а като на цялостно вътрешно споени постройки. Епически песни говори за широтата на Славековите културни и творчески интереси. Тук са намерили поетически израз проблеми на изкуството и живота, върху наши родни сюжетни основи и общочовешки значими идеи и личности. Сборникът започва с прозаически текст като една мистификация на автобиографичен очерк. Олаф ван Гeлдерн е като маска на герой и насочва към някои от възгледите на твореца, творчеството, светогледа и изкуството като чудо. Налага се идеята, че човека трябва да се търси в звяра. Много автобиографични моменти битуват в очерка. Подобно на родното място на Пенчо Славейков и Олаф е роден в градче скътано във величествена планина. И неговият баща, както и Петко Славейков е учител, журналист и народен трибун. Героят, както и Пенчо Славейков се е развивал под въздействието на скитанията в Париж, Виена и Лайпциг. Мистикфикацията има своя реален герой, който сякаш прави изповед и заклинание за живота и творческата си дейност.

Олаф ван Гелдерн е автобиографичен очерк. Типичен пример е за предизвикателно поведение. Може да се твърди,че в него е скрит зародишът на един от на-концептуално защитените проекти в нашата литература. За пръв път очеркът е печатан в сп. Мисъл (1903г.) с подзаглавие Литературен силует.

Ван озадачава стореното. Никола Мавродинов допуска, че Славейков е заимствал името от фирмата Ван Гелдерн от Амстердам, доставчик на хартия за печатницата на баща му.

Очеркът е диалогично отворен към излъчваните от общия контекст на книгата значения и перспективно ориентиран към бъдещите худ.-творчески проекти на автора.

Олаф ван Гелдерн едновременно ни приближава и отдалечава от Славейковата лит.личност. Героят се възприема като двойник на