Анализ на ода

Одата съхранява в себе си жанровите белези на химничните песни, посветени на божествата. Първообраз на античната ода са епиникиите. И в одата, както и в елегията, обръщението е един от основните структурни компоненти. То влияе върху изграждане на съдържанието и върху особената конструкция на езика. В този смисъл по-скоро би могло да се каже, че изграждането на химничните жанрове е подчинено на един общ принцип, възприет от жреческо-култовата поезия. Развитието на всяка една жанрова форма преминава през този етап.

В структурата на античната ода съществено място заема хвалебствената част. Изложението й има формата на разказ (песен).В нея се откриват и молитвени елементи, и заклинания.

Разгърнатият характер на изложението е предпоставка за честата промяна на позициите на обекта и певеца (има се предвид ролята им за разгръщане на съдържанието), в резултат на което в разказа се вмъква нов разказ. Връзката помежду им обаче не е причинно-следствена (оттук и липсата на равнопоставеност между частите на изложението и наличието на едни и същи метрични размери в стиховата организация).

И в античната ода, а и в другите жанрови разновидности, отделянето на субекта от обекта е един твърде продължителен и сложен процес. За него съдим по промяната на познавателната функция на образа. И макар привидно одата да запазва същия си вид, и съдържанието й, и нейната форма променят първоначалното си значение.

Този процес е свързан пряко с утвърждаване на една друга черта на лирическия вид връщането назад към миналото. В началния етап обаче то е само средство за изява на личните преживявания (външна форма), а не обект на пресъздаване. Неразчленеността на обекта от субекта е причина за отсъствие на аз формата на лирическото изказване.

Композицята на всяка една антична форма включва няколко относително обособени комплекса. Те също така се състоят от приблизително еднакъв брой части, съдържащи строфа, антистрофа и епод, т.е. става дума за т.н. циклична (кръгова) организираност, която се повтаря в същата последователност няколко пъти.

През епохата на класицизма одата е един от висшите поетични жанрове. Поетиката на класицизма създава правила за нейното писане. Усложненият метафоричен стил, митологичните образи, антитезните конструкции, употребата на тропи са най-характерните й белези.

През епохата на романтизма одата се освобождава от жанровите ограничения. Тя е твърде разнообразна по архитектоника и размери и наред с това съществува в различни тематични разновидности. В романтичната ода съществено значение освен предметът (външният повод), има и субективното вътрешно вълнение. Ако поводът е центърът, който определя характера на цялото, страните, които го изграждат и начина на свързването им, то субективността е причина фактите да получат ново философско-психологическо осмисляне, ярко изразената изразителна сила (емоционалната натовареност на текста) белези, така характерни и за съвременната ода. Тенденцията обаче на