Обесването на Васил Левски

1. Жанрова определеност ода, елегия, реквием ( заупокойна молитва; литературна творба с елегично настроение и философски размисъл за смисъла на живота).

Последната публикувана творба, която напълно обяснява дългото поетическо мълчание.

2. Внушенията на заглавието съобщава събитие (текстът обаче отминава събитието и изразява състояние на скръб); налага усещането за трагичност; акцентът е поставен върху акта на насилственото, ужасяващото убиване на най-достойния български син.

3. Кой говори лирически говорител, в чийто вопъл отеква трагичното събитие. Силата на скръбта му е подкрепена от силата на фактите. Свидетелският разказ със своята конкретност и с тревожната си лаконичност затвърждава представата за катастрофичността на събитието. Болката от непрежалимата загуба кара скръбта, а не възхвалата да е водеща. С безмерната скръб е свързана и идеята за силата на делото, което ще надмогне смъртта.

4. Основни мотиви и образи

А) Вцепененото от болка и ужас родно пространство. Звуковите и цветови знаци на робството Загубата на сина е представена като криза на цялото пространство. Образът на родното пространство се разпада на сбор от представители: хора, животни, природни стихии. Всичко сякаш е привършило, светът се е затворил в ада на зимата, в бездната на отчайващата скръб. Смъртта се е превърнала в пълновластен господар на безлюдното поле. Противно на утехата в На прощаване (Но стига ми тая награда...), на философското обобщение в Хаджи Димитър (Тоз, който падне...) тук смъртта не предизвиква опиянението от предстоящото безсмъртие, а всенародна скръб. Зловещата истина за гибелта на сина е трудно приемлива. След трагичния факт общността е обзета от покруса и отчаяние. Светът е лишен от всякаква човешка активност пълна безпомощност на фигурите; гласове без отклик; плач без надежда. Животът е спрял, редуциран е до жалостта и плача.

Б) Родината майка символизира осиротелия български дом. В мига на върховно отчаяние е призована тя, майката на жертвения син (ролята на междуметието о; обръщението; числителното един, което може да акцентира върху изключителното, но и върху факта, че този син може да е един от многото, пожертвали се за почернената робска земя).

В) Природата също е включена в смъртта с вещаещия гарван, с воя на вълците, със злата песен на зимата. Гарванът и вълкът са традиционните образи, свързани с подземния свят, и точно тази символика е активирана в