Джовани Бокачо, Декамерон

Ден , новела

Творбата на Джовани Бокачо , Декамерон , съдържа 100 новели , обединени от една обща хуманистична визия за човешката същност , поставена пред изпитания от различно естество . Преоткрива човешките ценности , дълго потискани от морални и религиозни забрани . И въпреки всичко в основата на цялата сюжетна и тематична линия стои любовта . Това най-възвишено чувство е в центъра на всяко действие на героите . Въпреки че приема различни форми и измерения братска , родителска , между влюбени едно е ясно: любовта е в основата на живота и няма причина да съществуват забрани да се говори открито за нея и всяко нейно проявление . Естественото проявление на чувствата е характерен за новата ренесансова същност на човека . Героят е окрилен от усещане за вътрешна свобода. Той е импулсивен и поривист в своето желание да се докосне до чувствената и мечтана наслада от любовта.

През всеки един от десетте дни в Декамерон се представя различен оттенък на любовното чувство . Тема на размисъл през третия ден от тяхното приключение са тия , които благодарение на своето умение или са успявали да получат каквото са искали да имат , или са успявали да си възвърнат загубеното . Този въпрос се засяга и във втората новела , в която под напора на красивото чувство един млад коняр извършва грях и преспива с жената на крал Агилулф . Но хитрият, ловък и бърз ум на младежа успяват да го спасят от трагичния край. Тази поучителна и образна новела се стреми да покаже , че някои хора , в своето желание да докажат на всяка цена , че знаят неща , които не бива да знаят, постъпват толкова неблагоразумно , смятайки , че с разкриването на чуждите незабелязани прегрешения ще намалят своя позор , не осъзнават , че по този го увеличават до безкрай .

Това е историята за крал Агилулф , крал на Лонгобардите , който се оженил за красивата Теодолинда , дъщеря на бившия лонгобардски крал Аутари . Като една високопоставена и достолепна личност , той е изключително образован , мъдър и добродетелен водач на своя народ , който живее в мир и благополучие . Но както много често се случва , в дома на такива хора се посява зърното на раздора . Един от многото му подчинени , снажен и красив коняр , бива обладан от приказното чувство , наречено любов , и то не към кого да е , а към кралица Теодолинда .

Макар и с малко художествени епитети, авторът ни дава пълна представа за същността на назряващия проблем . Душата на младия герой се изпълва с особена стой-ност и човешко достойнство , с неизпълними блянове и копнежи . Осъзнавайки сам своето ниско положение и нищета , разумният човек спазва необходимото благоприли-чие и по абсолютно никакъв начин не дава воля на чувствата си . Той знае мястото си в обществения живот и не храни никакви надежди да се хареса на такава височайша осо-ба като кралицата .

Но любовта е всесилна и неподвластна на разума . Няма граници и забрани , които да могат да я оковат и да потушат искрата в сърцето на влюбения . Колкото повече се старае да потисне своите надежди и копнежи , толкова повече клетият коняр разпалва огъня на страстта и сладостта на забранената любов в своето сърце . Човекът изправя духовен ръст и вътрешният му свят става много по-красив и необикновен . Лю-бовта разкрива неограничени хоризонти за мисълта и духовен полет . Всичко у влюбе-ния е в подем .

Готов на всичко , в името на тази човешка наслада , той се решава дори да се из-прави пред очите на смъртта. Но не каква да е смърт , а да покаже , че е умрял от лю-бов и в името на любовта . Смъртта се явява единственото избавление от страшния