Маргарита Мъркушева 8гр. ФК.8336

Протокол

Анализ на непрекъснат бета-спектър

Теоретична част

Бета-лъчите представляват електрони (или позитрони), които се излъчват от атомните ядра в следствие превръщае под действието на слабото ядрено взаимодействие на свързан в ядрото нуклеон в другата му изотопична разновидност (неутрон в протон или обратното). При -разпадането масовото число (А) се запазва, а поредният намер (Z) се изменя с единица.

-разпадане: в следствие превръщането на един неутрон в протон се излъчват две частици електрон и антинеутрино:

;

-разпадане: при позитронно разпадане един протон в ядрото се превръща в неутрон, като се излъчва позитрон и неутрино:

.

-разпадът е енергетически разрешен, ако съществува определено съотношение между масите на матерното и дъщерното ядро M(A,Z) и M(A,Z+1). При електронния тип разпадане

е необходимо масата на разпадащия се атом да бъде по-голяма от масата на атома, който се образува:

M_at(A,Z) > M_at(A,Z+1).

Освободената при разпада енергия

се разделя като енергия между електрона и неутриното и като откат на ядрото. Откатната енергия на ядрото обикновено е пренебрежимо малка в сравнение с енергията, която отнасят електронът и неутриното.

При позитронно разпадане:

неравенството между атомните маси трябва да бъде:

M_at(A,Z) > M_at(A,Z-1) + 2m_o,

където m_o е масата на електрона.

Известно е, че освен гравитационните взаимодействия, съществуват още три типа физически взаимодействя:

• Силни ядрени които се осъществяват между мезоните и нуклеоните;

• Електромагнитни които се осъществявт между заредени частици;

• Слаби ядрени които обуславят разпадането на елементарни частици.

-разпадането се извършва под действие на слабото ядрено взаимодействие. Процесите, извършващи се под слабото ядрено взаимодействие са бавни, а съответните времена на живот дълги. Времената на живот на -радиоактивните ядра са от 10²s до 10¹⁵ години. За характеризиране на -преходите е по-удобно вместо константата на разпадане (или T_1/2) да се въведе величината lg f T_1/2, където f е