Анализ на Mайце си

Христо Ботев създава елегиятаМайце сикато ученик в Одеса на около седемнадесет годишна възраст.В тази негова първа публикувана творба са отразени настроенията на начеващият поет,породени от срещата с чуждият свят и с живота в Русия.

Вероятно от ранното си детство Христо Ботев е слушал изпълнените с носталгия спомени на своя баща Ботьо Петков за далечната северна страна,която му е дала първите широки знания и му е отворила очите за красивото и доброто чрез своята литература и наука.Обагрени от жалбата на младостта,тези спомени на бащата навярно са рисували една обетована земя на свобода и щастие.

Срещата с реалността е била съсипваща за будния син на даскал Ботьо.Не страна на свободата и щастието,а земя на безправие и мизерия е намерил той в Русия.Съдбата на бедния руски човек не се отличавала много от съдбата на поробеният му български брат.Вместо равенство и справедливост юношата среща бруталност и безразличие.И тук-в мечтаната Русия той виждал това,което неспокойната му,болезнено чувствителна душа била вече намразила в поробения роден край,срещалтова що душа мрази.Той се решил да стане скитник,да се откъсне от близките си,за да дири Ханаан,а намерил само излъганите си надежди.Дали не е това оня скрит мотив,който е родил в отчаянието му злобата не само срещу света,но и срещу този,който е създал напразните му илюзии-бащата?Разкъсан между синовната любов и огорчението си,във финала на елегията лирическия герой сякаш се опитва да се само убеди,чебаща и сестра и братя мили/аз да прегърна искам без злоба.Но този жест е разположен в бъдещето,в предсмъртния час,когато всичко ще се изравни и няма да има злоба,но и любов.

Поради това,че са натоварени с ролята на рамка,първата и последната строфа на стихотворението изпълняват засилена смислотворяща функция.Те не само отделят творбата от света извън нея,но чрез своята конструкция,чрез образите,които носят,затварят смисъла и.В тези две строфи Хр.Ботев изгражда една симетрична и по строеж,и по идеи композиция.Елегията сеотваряот два стиха,успоредни чрез синтактичен паралелизъм и анафорично повторение:Ти ли си,мале,тъй жално пела,ти ли си мене три годин клела?Абсолютно същата конструкциязатварятворбата:пък тогаз нека измръзнат жили,пък тогаз нека изгния в гроба!.

Втората половина на първата строфа въвежда образа на скитника,на злочестия самотник,откъснат от близките си,чиято душа е изпълнена с омраза.Симетричните първи два стиха на последната строфаосвобождаватгероя от проклятието на скитничеството чрез приобщаването към семейството.Възстановената хармония със света е доказана чрез подчертаването на семейната плътност като знак за социално равновесие.В тези два стиха е постигнатоосвобождаванена героя и от злобата,която в Ботевият лексикален свят е синоним на омраза,на съществуването без любов:мразеща душа иска в предсмъртния си час да може да прегръща без злоба.

В първата поетична изповед събеседникът на лирическия герой е майката.Тя присъства мълчаливо в творбата и ясно се създава усещането за пространствена отдалеченост на двамата.Монологичната изповед напомня повече за епистолия,отколкото за визуален контакт и това също подсилва чувството за самотата на героя.той не разговаря с нея,той бленува-бълнува този разговор.

В първите две строфи героят питати ли си,мале,тъй жално пела,/ти ли си мене три годин клела?,бащино ли съм пропил имане,/тебе ли покрих с дълбоки рани?.Но това е по-скоро ритуална формула за окайване,за оплакване на собствената съдба,отколкото въпрос,изпълнен със смисъла,който отделните негови думи носят.Тези