Анализ на литературната балада

В литературознанието баладата се разглежда като преходна форма между народната песен и личната поезия (първообраз на литературната балада са дитирамбите, в които се разработват отделни епизоди на мита). Приликата между тях се основава на смесването на реални и митологични елементи, както и на някои формални белези.

Има и друг момент: във времето на възникване на лирическите и епическите жанрове баладичното (митологичното и фантастичното) е техен съществен съдържателен елемент с подчертана структуроопределяща функция. То играе ролята на обединително звено. Единствено обаче в литературната балада функцията му е съвсем различна. Баладичното е съвместимо с останалите съставки на произведението, вплетено изцяло в сюжетно-събитийното му изграждане.

Този факт насочва към една друга жанрова особеност сложния синтез между структурните елементи, който наред с напрежението и динамиката на лирическото изложение предопределя и редица съдържателни и формални особености на баладата. Например в съдържателното й изграждане връзката между темата и идеята се основава на субективно-обективната им основа. Субективната страна се усилва от времето на излагане на събитието, от пряко изразеното отношение и оценката на изобразеното. Във формален (композиционен) аспект в самата ритмично-строфична организация се откриват елементите сцена, диалог, ситуация. Във всяка една балада, независимо от видовете й определености, могат да се набележат една или няколко сцени, което води до постъпателното разгръщане на действието, до сюжетно-събитийното организиране на изложението. Наличието на сцена предполага и диалогичност на формата на самото изложение.

За литературната балада обаче особено показателен е външният обект, не толкова епическият или драматическият елемент в лирическата й структура, който не само подменя реалния факт, но допълва и познанието за него (в отсъствието на такава в достатъчна степен за обективните му свойства). Често пъти това е съзнателно търсен момент, тъй като, от една страна, външният факт е предпоставка да се излезе извън определени пространствено-времеви граници (да се осъществи дори връзката с миналото), и от друга - да се усилят преживяванията, да се представят само някои от човешките страни, но взети в тяхната съвършена проява.

Впрочем съчетаването на различни начини и средства за изграждане на съдържанието и формата на литературната балада е на езиковоизразна основа. Езиковостта очертава не само връзката им с образната система, но и с характера на условността и емоционалната експресивност. Нейното многообразие свидетелства и за това, че отсъства строго установена поетика на литературно-художествената форма.

В литературната наука не е посочено точно времето на възникване на литературната балада. Причината за това е в разнообразието на лирическата форма в различните национални литератури, както и смесването й с някои от нейните разновидности (романцата).