АНАЛИЗ НА лирическо ПРОИЗВЕДЕНИЕ

Лириката представя в сетивна форма вътрешния свят на човека. В нея е изключен признакът конкретност по начина, по който той се проявява в епоса и драмата и основен обект на пресъздаване са преживяванията. В тях се съдържа личният опит /в литературознанието лириката е определяна и като самопознание/, в резултат на което опитът се представя като емоционално изразено отношение.

В сетивната форма на лирическото изложение се съдържа и оценката изразеното авторово отношение към предмета, явлението. Тя е резултат не толкова на тяхното описание, колкото на възникналото преживяване. В лирическите произведения преживяванията изграждат предметността на художественото изображение. Те остават винаги в непосредствена връзка с обекта, който го поражда. Когато той е външен фактор обикновено събитие, природно явления, действие, преживяванията са по-силно изразени. Тях откриваме и тогава, когато те са плод на разсъжденията върху проблемите на битието, морални принципи. И в двата случая преживяванията предопределят характера на лирическото изложение и разкриват оценката за предмета, явлението.

Субективната основа на оценката е предпоставката за целенасоченото и последователно разгръщане на редица социални и философски размисли, които откриват по-пряко или по-косвено известна дистанцираност от описването на предмета (явлението). За тях то е само поводът за разкриването им. Наред с това разгърнатият характер на лирическото изложение в редица случаи изключва и чистата лирическа форма на изразяването им. Като резултат на това в нея се разкрива и значително по-специфичната проява на пространствено-времевите отношения. Впрочем в не малкото случаи субективното авторово отношение и пространствено-времевото му изразяване предопределят и жанровата форма на лирическото произведение. Това с пълна сила важи и за епическото изложение, в което авторовото отношение е намерило израз в повествователното изграждане, така и за драматичното, в което то се разкрива чрез конфликта, именно който определя характера и особеностите на жанровата форма.

В лириката основните носители на преживяванията са лирическият субект и лирическият обект, които се явяват външната форма, чрез която се представя смисловата страна на произведението, и наред с това те остават включени и като съдържателен елемент, и спомагат за постигане на идейното внушение. И макар лириката да изразява предимно настроенията на самия поет чрез отношението субект-обект се разграничават носителите на емоционалността.

Така например, когато носител на емоционалните състояния е субектът, тяхното изразяване е най-често възклицателно¹. То е израз на непосредствено споделено емоционално отношение, което се отличава със своето подчертано психологическо съдържание. В неговата основа е заложена и оценката. В такъв аспект, в едни случаи, психологическото е проява на градивната (смислово-съдържателната страна на произведението), а в други, насочва непосредствено и