Анализ на " Към брата си"

Христо Ботев вплита посланиие в самото заглавие на елегията "Към брата си", което звучи като обръщение към ближния. Обръзът му се възприема, не само като носител на кръвната връзка и част от сакралното пространство на дома, но също и на човек, споделящ идеалите му.

В първия стих чрез използваната звателна форма ("брате") се скъсява дистанцията с адресата и предполага споделянето на мрачните мисли и търсенията на лирическия герой:

Тежко, брате, се живее

Азът не е отделен от дома, но остава духовно самотен и отдалечен от околните, попадащи под събирателния образ на роба - " глупци неразбрани" (част, от които е и той). С използваното двуизмерно пространство се подчертава различието между вътрешното светоусещане на лирическия герой и заобикалящата го сурова реалност на потисничество. Опозицията " аз-те" в елегията не е ясно заявена, а е представена единствено като наблюдение на Ботевия герой. Той е въведен чрез образа на бунтовника извън психологическия му свят, като съзерцаващ и оценяващ пространството около него, индивид.

Сърцето и душата, са част от личността и нравствено-етично оформят възгледите в микрокосмоса на Аза, приютили нерадостните емоции, идеите и терзанията му, са експресивно внушени чрез стиховете:

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.

Лирическият герой е неудовлетворен, неразбран и след съзряването си за нуждата от действия, той е вече отделен от масата.

За първи път, в поетиката на Ботев се среща мотивът за Отечеството, към което се съсредоточава нравственият идеал на Аза за достойна личност, оценяваща ценностите на родното, оставени от миналото и задължаващи самоосъзналият се да ги съхрани ( "неговият завет пазя;"). Характерната тема за полярността на чувствата присъства и в елегията "Към брата си".

Силната любов към Родината е неразривно свързана със също толкова силната омраза към всичко пречещо и оставащо безучастно в необходимостта от безпрекословна отдаденост на делото, което ще доведе до бленувато благо:

Отечество мило любя,

и:

тия глупци като мразя

Почти осезаема е болката на Аза, обзет от мъчителни мисли, породени от безсилието и безпомощността да защити идеалите и убежденията си ("но себе си, брате, губя").