Анализ на "Красота" (Веселин Ханчев)

Понятието "красота" е естетическа категория, която е различна за всеки човек. Тази категория не може да бъде описана с думи, пленена в рима или затворена в картина. Красотата е навсякъде и никъде. Като всеки поет Веселин Ханчев също е бил пленен от тази естетическа категория и в едноименното си стихотворение той се е опитал да я изясни. Но за тълкуването на това понятие езикът се е оказал беден, а перото безпомощно. Без заглавието творбата би могла да се отнася за всяко нещо - предмет или чувство.

Копнежът на поета по красотата и съвършенството са скрити още в първите стихове - "Толкова те дирих,

че земята

заприлича цялата

на теб."

Авторът не я определя, а я носи себе си. Той оприличава всичко, с цялата земя, цялата Вселена с нея, той носи красотата в себе си, но това не е достатъчно за неговия жаден дух. Но дори и голямото въображение, майсторство и стремеж към красивото във Веселин Ханчев са малки за такова естетическо понятие. Но в тези първи стихове е скрита и болката на неуспелия. И след дългото лутане у поета се заражда и съмнението - "Има ли те?", "Или ли те измислих?". Тези риторични въпроси в средата на стихотворението издават нуждата на поета от красота - той е готов дори да си сътвори свое, ако не открие съвършенството у другите. Но индивидуалността в човека не позволява на отделната личност да приравнява своите духовни ценности с тези на другите.

В тези стихове изпъква разликата между обикновения човек и вечно търсещата душа на поета. Човекът, ограничен материалист, загрижен и мрачен, неоъзнаващ обграждащата го красота. Докато поетът е човек на духовното. Личност прекланяща се пред прекрасното и вечно търсеща съвършенство, чиято душа подобно на гълъб се издига към висините, неспирана от материалната обвивка. Възвишената душа е способна да живее с илюзии, но само, за да е по-дълго и по-близо до красивото ("Може би измислена от мене, най за дълго с мене ще си ти"). Тази илюзия ще бъде и най-свидното нещо у поета, нещо, което ще му дава сили и ще го доближава до съвършенството. Именно това нещо творецът би намразил последно ("най-последа тебе ще намразя"). Красотата, като нещо най-скъпо в духовен аспект, би била и най-голямата загуба за една възвишена личност и именно за това последните строфи са посветени на тази болка ("най-жестоко ще ме заболи, ако с друга някоя случайно само за минута те сменя").