Анализ на комедия

Комедията се изгражда на основата на противоречиви контрасти както на целите вътре в себе си, така и на тяхното съдържание спрямо случайността на субективността и външните обстоятелства¹. В нея, за разлика от трагедията, условието за постигане на единно разрешение на конфликта е задължително.

В комедията конфликтното развитие има временно затихване и ново засилване, има преходи към по-висока и по-ниска степен на напрежение, но всичко това е свързано в единна верига, цялостно обединено и осмислено. В отличие от трагедията конфликтът се изгражда от външни обстоятелствата, в резултат на което в драматичното действие възникват различни ситуации. В тях осъществяването на целите и стремежите на действащите лица остава в непосредствена връзка с различни несъответствия, с едни или други комични състояния, водещи и до комичното разрешение на конфликта.

В хода на развитие на драматичното действие неговото изображение е свързано с целенасочено и последователно разбиване на илюзията. Именно тя е причината за невъзможността за извисяване на човешкия дух, т.е. личността да постигне собствената си индивидуалност по начина, по който тя се проявява в трагедията. В комедията индивидуалността е израз на обобщените отрицателни страни на обществените отношения, които съдържат в себе си типичното за времето (за определен клас, обществена група). В такъв аспект тя сякаш остава лишена от собствена характеристика, а самите характери не търпят развитие. Изобразяването на вътрешната несъстоятелност, нелепост и непълноценност на комичните характери, тяхното сатирично или хумористично отхвърляне в това се състои основната идейна насоченост на комедията. Комизмът на характерите често пъти е в съответствие с комизма на възникналите положения и ситуации. И тук чрез тях се открива изцяло и процесът на изграждане на произведението. Става дума за това, че в комедията напрежението в развитието на действието е изкуствено приповдигнато, борбата всъщност е лековата, макар че се представя за съдържателна².

За пример да вземем комедията на Молиер Тартюф. В нея драматичното действие се осъществява чрез разкриване на отношенията между персонажната система. Те винаги имат някакво отражение, пораждат други действия, променят разположението на лицата. Всъщност активността в действията на персонажа е случайна. Тя не води до промяна на ситуацията, до проява на чувства, възникнали от определено събитие. По тази причина привидното напрежение в конфликта дава