Анализ на Историческо събрание на българския народ и Славянските учители

Паисий започва разказа за историята на българския народ от трета глава,която е озаглавена Историческо събрание. Тя е най-обширна и обхваща историческото развитие на нашия народ от създаването на прабългарската държава до царуването на Константин и Ивайло.

В главата,посветена на събранието за историята на българския народ, авторът започва своя разказ за деяния и събития, записани в библейските текстове. Целта на Паисий е да създаде у читателите убеждението, че славяните и българите са част от световния исторически процес и са равноправни сред останалите народи. Библейските митове и националното самосъзнание се оказват тясно свързани. Тъй като възстановяването на знанието за съществувалото българско царство, започва от рода, Светогорският монах сам съгражда мита за българската земя, толкова хубава и изобилна. Ценностите в този мит са преди всичко духовни и нравствени - българите са безстрашни и силни във война, люти като лъвове;Българите са страшни за целия свят, малък народ, непобедим. Митологичният характер на разказаното носи смисловото послание,че качествата, които притежава този народ, и земята, която е завоювал с Божията подкрепа, го правят достоен да бъде уважаван, както всички други славни народи. Като предпоставя в посочените примери храбростта и безстрашието, авторът се опитва да ги противопостави на страха, вселил се в душите на поробените. Възрожденският творец набляга върху ценните качества у българите - доброта, гостоприемство, искреност, незлобливост, християнско смирение. Особено красноречиви според него обаче са делата. Затова, преди да започне разказа си за българските владетели, отбелязва: Виж техните дела и познай истината.

Паисий дава свое тълкувание на причините за превратностите в българската историческа съдба. Той посочва Божията воля и подкрепа в победите на българските владетели или търси нравствена вина у тях, като обяснение за страданията и несполуките на българския народ. Християнската ценностна система е все още нравствено значима във времето на Българското възраждане, така че този подход се е възприемал съвсем естествено. Светогорския монах отделя преднамерено повече място за победите на българските царе, за да подбуди национално самочувствие на своя народ. Без да има претенциите за достоверност, Паисий се старае да изведе на преден план тези исторически събития, които са част от родовата памет и съзнание. Фолклорно-митологичното засилва въздействието на разказа. Очевидно повествователят има ясна представа за силата на този подход към читателите и търси възможност да даде повече исторически познания като оръжие срещу обезличаването на своите сънародници, подложени на духовен и етнически геноцид твърде дълго време, както и на незаслужени подигравки, че нямат славно минало.

Паисий особено много се вълнува от въпроса за произхода на българите, произлезли от Афет (третият син на Ной).С този произход нашият народ се нарежда сред богоизбраните. От една наивна от наше гледище легенда за Потопа, която тогава е звучала убедително, Паисий внушава идеята за величието на славяните. Той се гордее,че българите принадлежат към славянската общност и затова нарича историята не просто българска, а славянобългарска. Историкът доказва изконното родство на българите с московците, които са един и същ славянски народ, наричан различно по името на двете реки, около които е бил населен-р.Москва и р.Волга. От прародината си българите са опазили воинските си достойнства:Един отивал срещу 10 без страх, както и досега от север излиза всесилен и мощен във война и бран народ.

Но Паисий не се ограничава в творбата си само с делата на владетелите и съдбата на народа. Подтикнат от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своятакнижица, като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Той разказва културните постижения на българите. Пише за светите братя Кирил и Методий,за създаването на славянската азбука и за културния подем в България. Монахът