Анализ на Хамлет:

Първо действие

В основата си това е пиеса за търсенето на истината. Уводната сцена представлява минипиеса, която ни въвежда във въпросите, на които трябва да отговорим през останалата част на творбата. Бернардо пита: Кой е там? и Франциско му отговаря с репликата Ти първо кой си? Стой и се разкрий!/,1/. Цялата интрига е кондензирана в тези думи. Тук се включват усилията на Хамлет да разбере, кой стои срещу него и опитите му да се разкрие пред зрителите. Така Хамлет ще започне да разследва дали призракът е наистина неговият баща като едновременно иска да си създаде представа какво представлява самият той като личност.

Призракът представлява образ от античността, който се явява в краен контраст с повечето датчани, поданици на Клавдий. Коментарът на Бернардо е: Прилича на покойния ни крал! и отговаря на образа на Стария Хамлет като воин, носещ пълно снаряжение и държащ жезъл. Действително ни се казва, че той изглежда като победения надменен Норвежец. Дори в изказването си Призракът разчита на митологията при сравняването на нещата Готов си, виждам,/а пък трябва по да си отпуснат/ от тлъстата трева, която гние/ в сънлива ленност край брега на Лета,/ за да не скочиш./,5/ този конфликт между новия свят, който е победил стария свят, е изяснен от Хамлет, който констатира че ти, покойникът, в желязна броня,/ си изникнал пак под лунните лъчи /,4/. По-късно този конфликт се откроява още по-ясно в избора на бронята и снаряжението. Докато Старият Хамлет се появява в пълно бойно снаряжение, новите оръжия ще се окажат рапирата и леката броня за фехтовка, с което се показва, че битката се превръща по-скоро в спорт, отколкото във война.

Клавдий е изразител на идеалите на новото общество. Той е завършеният политик от нов тип и е представен като контрастен на Стария Хамлет образ. Този контраст се откроява в подбора на думите: Старият Хамлет следва древната традиция, учредена от Сенека, и използва често повторението, докато Клавдий говори в проза. Освен това Клавдий предпочита да се самоопределя с думи като обаче, самите ние и следователно и се отличава впечатляващо от Призрака, който използва най-често аз. Като следва политическия изказ Клавдий реди гладки фрази, в които значението като че ли върви срещу думите. Например, само ако внимателно се вслушат в думите .му, зрителите осъзнават, че той говори за кръвосмешение, но го прикрива с изразите, които избира. Ние трябва да слушаме внимателно, за да осъзнаем, че нещо не е наред, в това, което той изрича. Така например той се противоречи, когато казва: Ний дадохме ръка на тази своя / снаха доскоро,..в смес от скръб и радост, / на тъжэен пир сред весела жалейка, //,2/.