Анализ на "Гераците"

В своето начало повестта "Гераците" представлява един мит за хармонията в живота. Родът на Гераците си е създал един свой свят, свят на хармония, обич и разбирателство, в който традиционните християнски и общочовешки постулати са намерили своето място. За създаването и опазването на този ред, на тази хармония важна роля играят дядо Йордан и баба Марга. Старият Герак е "пъргав и трудолюбив човек", "надарен с ум практичен и търговски способности". Този човек, който е съумял да увеличи имотите, "да направи пари и да се издигне между съселяните си", въпреки че е малко скъперник, е човек с "меко и добро сърце". Той не е строг в сметките си и помага на хората, това го извисява над общата маса и му осигурява хорската обич и почит.

Общественото положение на дядо Йордан се определя и от неговата "голяма и бяла къща", която е "на лично място сред селото". От цялата къща, обградена с "кале и бели зидове" и изпълнена с глъчка и веселие от многобройните й обитатели, блика заслуженото с тежък труд, щастие и хармония. Дворът, в който "можеше да се смести една махала", сутрин се изпълва с весели, изпълнени с радост обитатели - "Около него радостно връткаше опашка едро жълто куче и скачаше галено въз коленете му. Куп бели гъски, които лежаха на двора, подплашено се разбягваха и съскаха. От стрехите на плевника се вдигаха облак гълъби и отлитаха към стърнищата. Ситни врабчета се боричкаха в клоните на бора. Работници - жени, мъже деца - се разщракваха нагоре-надолу и се отправяха на дружини към полето."

Кръчмата също е част от хармоничния свят на Гераците. Това "старо, ниско и дълго здание", което "стоеше като глава и камък на големия зидан пръстен" е неизменна част от трудовото ежедневие на дядо Йордан. Но душата на кръчмата всъщност е баба Марга - "Тя бе едра, породиста, запазена и пъргава, с весело сърце и с търговска душа.", "Тя се грижеше за всичко и нареждаше нейното домакинство. Тя чистеше и миеше съдовете, редеше двете стаи, определени за нощуване на пътници, поддържаше огъня в огнището, проветряваше зимника, запарваше бъчвите и прислужваше на селяните като момче.

Цели четиридесет години - от млада булка до старица - тя се движеше в кръчмата между мъже, усмихната, жизнерадостна, кога с хурка и вретено, кога с малко дете на ръце, и никога за нея не се чу лоша дума. Тя не позволяваше в кръчмата кавги и мръсни приказки и пъдеше пияниците. Всички я уважаваха и селяните не смееха да пущат пред нея любимите си попръжни."

Баба Марга е типичната християнска съпруга - обичаща чистотата и реда, будеща любов и доверие, пазителка на семейното огнище и пълна господарка в къщи - "Тя обичаше снахите и внучетата си, но се държеше строго с всички и когато кажеше нещо, искаше то да бъде изпълнено. Когато мъмреше или съдеше за нещо синовете си, те, макар и възрастни, стояха пред нея с наведени глави и не възразяваха. Тя тичаше цял ден от кръчмата до къщи, обикаляше из двора да види всичко ли е в ред, хранеше кокошките, свинете и гъските, хокаше ги като хора и когато ги мамеше, гласът й се чуваше по цялата махала. Тя говореше високо и се смееше със звънлив глас като мома."