В края на XIX - началото на XX век настъпва прелом в нравствените ценности на българското село. Традиционните устои на патриархата са разколебани. Нов морал определя нравствения облик на времето. Хората, здраво свързали съдбата си със земята и труда, са изправени пред труден избор -да приемат или отхвърлят ценностите на епоха, чужда на тяхната душевност. Връзката човек - земя, човек - трудово усилие не носи познатите нравствени плодове, не създава усещане за значимост и вътрешно удовлетворение на индивида. Отношението към земята и труда изисква нов поглед, ново разбиране и позиция. Времето с настъпилите обществено-икономически промени е неумолимо. Налага своите ценностни критерии за смисъла на човешкия живот, противопоставя традиция на съвременност, разделя близки и роднини, отчуждава ги помежду им. Отношението към земята и труда става залог за разрешаване на спора между поколенията.

Нравственият конфликт между традиция и съвременност е водещ в повестта Гераците" на Елин Пелин. Доброто и злото в човешките души започват да спорят. Различни са критериите за добро и зло на Елин-Пелиновите герои. Те са представители на различни поколения, съзнателният им живот е свързан с нравствеността на патриархалното минало и на съвременност, бързо променяща действителността в българското село. 8 семейството на Йордан Герака настъпва нравствена и духовна криза. Поколенията започват да спорят. Баща и синове влизат в конфликт помежду си заради различното си отношение към земята и труда. Всеки изживява лична драма з спор с останалите. Времето на патриархата и на колективното стопанисване на земята си е отишло, изчезва някогашната представа за добро, когато всеки член на семейството дава своя индивидуален принос за общото благо на рода. Без принадлежността си към семейната задруга животът на отделния индивид се обезсмисля. Това е всъщност и представата за нравственост на стария Герак. Той не разбира новите обществено-иномически отношения в бъл-

гарското село, но синовете му, естествено, са подвластни на тях. Всеки тръгва по свой личен път. Времето изисква индивидуално, а не патриархал-но-колективно отношение към земята и труда. Личното трудово усилие, което е индивидуално адаптиране към новите условия за живот, определя стойностите на човешкото добро. Патриархат и съвременност се разминават в нравствените си ценностни критерии. В семейството на Йордан Герака срещата между представите за добро на две различни епохи предизвиква нравствен конфликт с трагични последици за индивидуалните човешки съдби.

Самият Герак - патриархалният стълб на семейството - е твърде различен в отношението си към земята, сравнен с живелите преди него поколения от рода. Елин Пелин деликатно подчертава тази разлика. Старият Герак от години проявява по-голямо пристрастие към работата в кръчмата, отколкото към труда в полето. За разлика от дедите си, той тръгва по свой път. Занимава се с търговия, без да занемарява полската работа. На пръв поглед не нарушава традицията, остава верен на изконните й ценности за връзка със земята чрез труда. Но се появява и нещо ново - кръчмата и работата в нея, което е доказателство за естественото адаптиране на Йордан Герака към времето, в което живее. Старият патриархален модел на живот в българското село е започнал да се разпада още в младостта на Герака. Той е проявил верен усет към новото, запазвайки колективната цялост на семейството. Но времето неумолимо е налагало нови критерии за начина на живот. Неусетно отношението на Йордан Герака към земята и полския труд се променя. Той запазва патриархалния възторг и умиление към празничното настроение на човешките души по време на жътва, но не отива на полето. Остава в кръчмата. Това е неговият свят, неговото лично завоювано пространство като цел и усилие в живота. Несъзнателно, разкривайки потенциала на човешките си възможности, Герака се е отчуждил от земята: Когато почваше жътва, в къщата на Гераците настъпваше

усилна работа. Сутрин, пред зори още, по двора се чуваше бодрият глас на стария Герак, който обикаляше обора и сайванта, дето спяха ратаите, и викаше високо:

- Ставайте, момчета! Хайде на работа!

Дядо Йордан ги изпращаше до портата и като гледаше изток - ясен, побелял от предвест-ни зори, говореше възхитено:

- Ех, че време ли се отваря! Пак ще се къпе в човешки пот майката земя.

След това той отваряше за малко кръчмата, поливаше и помиташе сам пода, направяше си кафе и сядаше до го изпие пред вратата на чист въздух."

Последният представител на патриархата в семейството - Йордан Герака - е с противоречиво отношение към традиционните устои на човешката нравственост. Той знае, че връзката със земята е изконна ценност, която формира доброто у човека. Всяко нарушаване на тази цялост в естествения кръговрат на живота носи беди. Затова Герака държи синовете си близо до земята и по-далеч от кръчмата. Но самият той е дистанциран от патриархалните ценности на живота, привързан е здраво към пространството на кръчмата, което е знак, че патриархалната задруга се руши: Дядо Йордан държеше синовете си по-далеч от кръчмарската работа, на която сметките си знаеше и гледаше сам. Синовете му бяха свикнали с това и когато случайно заместваха баща си или се намираха по друга работа там, те не се чувстваха като господари, а като слуги. Затова пък те бяха царе на полето, на нивите и на ливадите..."

Различни по нрав и характер са синовете на Герака, но и тримата се чувстват слуги" в кръчмата. Еднакво реагират на непознатото усещане, което носи атмосферата на това пространство, така