Анализ на епическо произведение

Многообразието на различните по вид жанрови форми особено ярко се проявява в епоса. В него откриваме както взаимодействията между лирическото и епическото начало в художественото изображение, и наред с това сложното съотнасяне между самите способи на епическото изграждане, предопределено от особената роля на повествователя.

В епоса многоплановостта на художественото изображение създава впечатление освен за мащабност на изложението още и за динамичност на действието. Това е и основната причина организацията в епическото изложение макар и да представя низ от събития да се гради не само върху събитието, а да следва логиката на вътрешното съзерцание. Именно то мотивира събитията, определя характера на връзките и отношенията: причина следствие; сходство несходство; продължителност непродължителност; динамичност статичност; прекъснатост непрекъснатост, а изобразеното е представено като нещо видяно (станало) макар то винаги да е свързано с определен минал момент, често пъти значително отдалечен във времето.

В отличие от лириката, в епоса откриваме разместване местата на обективното и субективното, т.е. тенденцията за примата на обективното над субективното, в резултат на което и авторовото преживяване има за цел да представи значителен обем жизнени факти, събития, действия и пр., породени от конкретното събитие. В епическото произведение обективното е поставено винаги в центъра на художественото изображение. Около него е организирано изцяло сюжетното развитие, то определя особеностите на композицията. Обективното влияе и върху съдържанието на авторовите отклонения, на природните картини и описанията.

В наивната форма на епоса (времето на античността) неизменно присъстват фолклорни елементи и различни речеви форми, които често пъти променят първоначалния смисъл на изложението. Липсата на външно отграничаване, неопределеността на смисловите му граници произтича отвътре: от липсата на единство във всеки смисъл. Повествованието изключва речева концентрация, привидно пространството на речта е стеснено, но иначе претоварено със смислови стойности. Прекъсванията (и смяната на речевите форми) създават също впечатление за двойственост. Наред с всичко това времето е едноизмерно.