Анализ на елегия

Елегията възниква от древногръцката погребална песен. Както всички лирически форми и античната елегия е метрически оформена, стандартизирана. Структурните й особености (и смисловото изграждане) се определят от елегичния дистих.

В двучленната конструкция на античната елегия антитезата се открива във втория стих. Тя е предопределена непосредствено от обръщението на автора към друго лице (назовано пряко или косвено). Обръщението има за цел промяна в поведението на адресата.

Римуването на прозата и описателният начин на изразяване създават условия за възникване на т.н. повествователна елегия. Тя се характеризира с твърде широкия си тематичен обхват (античната елегия е пригодена дори за любовната тема), с по-засиления си субективен елемент, с това, че песимистичният текст съдържа в себе си и оптимистичната обратимост.

В античната елегия обаче субективността не е присъщата й черта. Преживяванията са външен признак, настроението е кратковременно и най-често се разкрива чрез диалога. Същевременно, ако отсъствието на субективен елемент води до засилване на повествователното начало, то разказът за събитието е лишен от фабула и сюжет. Това е причината синтактичното изграждане на фразата да се отличава по това, че съществителното име най-често е съпроводено с немалко на брой прилагателни имена.

Синтактичното организиране може да се види и от друг ъгъл, в друга посока не само хоризонтално (в границите на стиха), но и вертикално. То е свързано с определяне мястото на т.н. опорна дума, изясняваща и смисъла, придаваща завършеност на двустишието като цяло, например:

Мъртвият гражданин никога няма слава и почит.

Живите дават само на живия слава.

Няма по лошо от участта на мъртвеца Архилох

Двустишието е основна форма на организация на структура на елегията и по време на класицизма. Но по-сетнешен етап епохата на романтизма откриването на многоизмеримостта на думата се превръща в най-важния определител на лирическата форма. Използват се символи и неизвестни до този момент стилистични решения. Преосмислят се принципите (логиката) на цялостното й изграждане. Двустишието отстъпва място на четиристишието, което открива далеч по-големи възможности за римуване и ритмична организация. Забелязва се и тенденцията за отграничаване на лирическия субект от факта, събитието.

В българската литература, в относително завършения си вид, елегията е представена в творчеството на Петко Р. Славейков (Не пей ми се). Привидно композиционната постройка следва логиката на съвременната елегия, но в структурното изграждане на елегията на Славейков основна роля изпълнява двустишието. Всъщност става дума за постоянното възвръщане към казаното вече с цел преосмислянето му на друго смислово равнище.

Във възрожденската ни литература Хр. Ботев създава своя специфична структура на жанровата форма.