ЕДНА БЪЛГАРКА

/ част /

В едно време разделно, време на героизъм и робски страх, време на прелом в нашата история, никой не може да остане безучастен към големите исторически събития. Драматичните събития от епохата на погром разтърсват личния свят на всеки човек и го заставят да изяви позицията си. Затова съвсем естествено е и разказът Една българка да се превърне в средище на конфликти. Сблъсъкът в тази Вазова творба не е само между поробители и поробени. Даже този сблъсък сякаш най-малко е интересувал писателя. В търсене на устойчивите национални ценности Вазов показва как историческото ни битие се огъва между срамното и достойното, между позора и саможертвата. Убедителен и въздействащ пример за това е конфликтът между Илийца и калугера, разкрит в третата част на разказа. В този епизод Вазов пресъздава сблъсъка между две житейски позиции -тази на егоиста и родоостъпника, и на човека, раздаващ се за другите.

Трета част от разказа започва с нощен пейзаж. Писателят рисува тъмното було на нощта, спуснало се на Искърското дефиле. Епитетите тъмното,черни,мрачни и намусени създават мрачно и потискащо настроение. Има нещо зловещо и тревожно в безмълвната и спяща природа. Реката жаловито шуми, чува се глух тътен.Тишината е напрегната и сякаш подготвя за неочакваните препятствия, с които ще се сблъска Илийца. Нощният пейзаж не само пресъздава обстановката на действието, но и внушава потискащо, зловещо, тревожно настроение. Високо в планината, далеч от хората и от големите проблеми на епохата, спи и манастирът, глух и пустинен. Сякаш всички са заспали в тази черна робска нощ на народа. Една единствена будна българка хлопа по манастирската порта и сякаш буди заспалите съвести. Тя е единствена будна сред толкова спящи. С надежда и упование идва Илийца в манастира, но залостени се оказват вратите на божия дом за доброто и милосърдието. Това свято място трябва да е винаги отворено за човека, търсещ милост и спасение от бога. Това е храмът, който трябва да приюти болните и нещастните, но в манастира сякаш са забравили за това. Дълго ще чука Илийца по манастирската врата и дълго няма да й отварят. Божият дом от крепост на добродетелта се е превърнал в убежище за страхливци. Зад дебелите му зидове