СТИХОТВОРЕНИЕТО ДВУБОЙ ОТ НИКОЛА Й. ВАПЦАРОВ

/Анализ/

Вапцаров е бил разпънат между битие и бит между романтичната си нагласа и тежката битка за хляба, между обичта си към хората и омразата, която е струяла наоколо в този живот. Неговият живот е един непрекъснат двубой, една жестока и сурова битка, несломима воля пред мъчителната бездна от черен труд, чиято действителна тежест, болка и мъка често пъти е скрита за читателя, а никой може би не е писал колкото него за суровостта, жестокостта, омразата в живота.

В стихотворението Двубой поетът трансформира клишето боря се с живота в цялостен лирически условен наглед, при което борбата с живота се реализира с пространна лирическа картина:Ние сплетохме здраво ръце, / с тебе се счепкахме здраво. / Кръв капе от мойто сърце, грохнал си ти. Тогава? ... / последния кураж събрах / и ти ще бъдеш победен, / разкапан, озлобен живот. Схватката е с врага живот. Тази битка с живота всъщност се води чрез разкази за живота на човека. Започва с Аз формата на лирическия глас /последния кураж събрах/, тя завършва, въвеждайки субекта на едно колективно ние /ще изградим със много пот / един живот / желан / и нужен, .../. Пространството от аз до ние е запълнено с различни разкази, които са обхванати от един и същи рефрен:Това бях аз; Един от тях / бях / аз; Това / бях аз ... и т.н.

Различните човешки истории се съсредоточават в лирически Аз, който сам се е наел с мисията да ги представя, да поема и изрази смисъла на поражението и триумфа, на живота и смъртта им. Едновременно с това Азът максимално се динамизира, защото единствено неговата подвижност може да поеме една толкова широка битийна рамка на човешкото. Тук една от характеристиките на Вапцаровия лирически герой е неговата вътрешна обемност, разрушаването на неговите граници до ние и всяко действащо революционно той до всяка точка от живота и земното кълбо.