Анализ на диспечируемостта

Важен аспект при проектиране на КСУ е осигуряване на диспечируемостта на системата. Една система е диспечируема, ако процесите (задачите) в нея са диспечируеми. Това означава, че всеки един процес спазва времевите си граници. Тъй като това е от изключително занчение за правилното функциониране на системата, анализът на диспечируемостта е неделима част от проектирането й. Аналитичната проверка за времева коректност може да се извърши по два начина:

• като се използват аналитични формулировки, които дават достатъчните условия за диспечируемост на задачите

• като се определят ефективните времена за изпълнение на задачите.

Обикновено предпочитан е вторият начин, който има лесна реализация, а също така дава и реалистична оценка. Именно този метод е разгледан в настоящата глава.

Както бе отбелязано по-горе, една задача се счита за диспечируема, ако и само ако се спазва времевата й граница, т.е. R_i D_i, където R_i и D_i са съответно ефективното време за изпълнение и времевата граница (deadline) на задачата. Тази формулировка дава необходимите и достатъчни условия за диспечируемост на задачите и системите. По този начин проверката за диспечируемост може да се осъществи чрез алгоритъм, познат като изчислителен тест за оценяване на ефективното време за изпълнение на задачите(completion time test). Макар първоначално да е бил дефиниран за еднокомпютърни управляващи системи, тестът е приложим и при разпредерени компютърни системи за управление, като последното зависи от редица фактори като:

• глобална организация и начин на работа на РСУ

• специфични черти на операционната среда на РСУ като

• организацията на ядрото на операционната система и ефектите, породени от изпълнението му

• организацията и действие на комуникационната мрежа

В тази точка се разглежда влиянието на гореописаните фактори върху алгоритъма за проверка на диспечируемостта.

Разпределените системи за компютърно управление най-често се изграждат като периодично-активирани (синхронни). Този вид системи се характеризира със стабилно и предвидимо поведение, за разлика от алтернативните събитийно-активирани (асинхронни) системи, чието поведение при претоварване е непредвидимо. Анализът на диспечируемостта от своя страна предполага предвидимо поведение, което е налице само при периодични и/или псевдопериодични процеси.