1.Творческа история-" CIS МOLL" е една от философските поеми на Пенчо Славейков, публикувана за първи път през 1892г. в сп. Мисъл и по- късно включена в стихосбирката " Епически песни през 1907г. Това произведение представлява философски размисъл на поета за съдбата на един от най-великите хора, живели на този свят гениалният немски композитор Бетховен.

2.Смисъл на заглавието-Стихотворението се предхожда от епиграф So pocht das Schicksal an die Pforte /Съдбата чука на вратата/, смисълът на който представлява лайтмотив на петата симфония на композитора. Цис мол представлява тоналността, в която е написана тази симфония и в превод означава До диес минор

3. Жанр- философска поема

4.Теми,идеи и мотиви- Водеща в творбата е тезата, че изкуството осигурява духовни опори на твореца срещу страданието. И тук главният герой е разкрит в прагов момент създателят на земната хармония Бетовен оглушава и губи възможност да продължи художествения си живот. Очертаният конфликт между болната плът и творческия дух на музиканта е поредна проекция на сблъсъка съдба-воля. Преодоляването на житейския катаклизъм на наказания от природата, но надарен от Бога художник, преминава в няколко фази. Първата фиксира образа на сломения от болестта човек, чиято мъка прераства в себепроклятие, т.е. драмата на изгубилия себе си. Втората обхваща мига на себепрозрението Бетовен осъзнава, че ще живее чрез своето изкуство безсмъртний в смъртен мир, т.е. озарението на надмогналия себе си. Третата разкрива пълното духовно възкресение на болния композитор, т.е. себехармонията на ненадломения човек. Бетовен осъзнава, че е призван да посредничи между простосмъртния и небесния свят, като превежда божествената хармония в музикални форми. Ето защо той възприема иронията на съдбата като необходимо препятствие, което трябва да преодолее, за да осъзнае върховната цел на творческото си съществуване. Това прозрение го помирява със себе си и го довежда до мечтания покой на блажения духом.Така Славейков утвърждава чрез Бетовен несломимата воля за творчество.

Лирическия герой на това произведение стига до прозрение, че не със сетива човекът вижда и чува, а с душата си из Света Светих. И Омир бил е сляп, но виждал е по-ясно от хиляди зрящи хора, притежавайки висше, духовно зрение,той е прониквал в същността на нещата. Преживявайки душевни страдания и поставяйки многобройни въпроси пред себе си, творецът намира и отговор на тях, който се изразява в това, че човекът и изкуството живеят чрез всемогъщий дух. Естеството на всеобщото съществуване бие във всяко сърце и пронизва с висшата си сетивност всяко живо същество.

При Пенчо Славейков животът е духовният живот. А сърцето е страдащото сърце, което " великата скръб възражда" и в което могат да се намерят устоите и основанията за съществуването и обновата на изкуството. " Cis moll" показва силата на тези аргументи и чрез въздействието, което те имат върху лирическия Аз. Тъй като те са последвани от картина, която рисува унеса му, отдаването на творението и на неговите закони, които създават една нова хармония - " дивна и надвластна", хармония, която обикновените сетива не могат да разберат, защото тя излиза от душата, преодоляла смъртните окови.