М. Ю. Лермонтов

Жалбите на турчина това е едно от ранните стх. на Лермонтов от 1829г., в което използва алегоричния образ на турчина и неговата родина. Той всъщност разкрива своето душевно състояние и руската действителност от онова време. Това стх. не е нищо друго освен една тъжна психологическа картина, изградена не толкова върху зрителното впечатление, колкото върху някакво вътрешно съзерцание и обяснение. Авторът негодува срещу социалните условия, при които рано угасва стремежът към доброто и рано животът тежък става за хората, там стене човекът от робство и от вериги! Изглежда, че социалните условия като пречка за човешкото щастие и полетът към възвишените стремежи твърде рано и твърде много са занимавали съзнанието на младия поет, извиквали са у него тъжни размисли по отношение на родината.

Кораб (Парце от 1835г.) е едно от стх. му, създадени през ранното му юношеско творчество, разкриващо своята високо идейна и художествена съвършеност.

Едно от най-хубавите стх. на Лермонтов от ранния му период е Не съм аз Байрон (1832г.). в него поетът утвърждава мисълта, че той е русин и че неговата поезия носи не само национален характер, но и непосредствен отзвук на руската действителност. Лермонтов е само на 18г., когато пише това стх., но вече добре разбрал обществения характер на човешките преживявания, тяхната социална обусловеност. Затова и цялата му лирика трябва да се разглежда като съзнателен и целенасочен бунт срещу политиката и социалната действителност, независимо от нейния поетически характер.

Особено голямо значение за израстването на Л. като поет на гнева и разобличението е имало убийството на Пушкин. По този случай той пише стх. Смъртта на поета (1837г.), което известява на Русия идването на нов голям талант истински заместник и продължител на пушкиновите творчески традиции. Със това стх. поетът влиза в открит бой с руското самодържавие. Стх. започва със негодувание срещу светското общество, срещу царския двор. Първата редакция на творбата е завършвала с тъга и мъка по убития поет. Но когато Л. разбира, че тези които причиняват смъртта на Пушкин не само не скърбят, но и правят всичко възможно да оправдаят убиеца, тогава той допълва стх. с нови, още по-злъчни и обвинителни стихове. Именно в тях Л. нарича потенциалните убийци на Пушкин надменни