Анализ на част от елегията Борба

Горда и свободолюбива натура, буден и прозорлив интелект, личност, надарена с аналитичен ум и богата ерудиция, Христо Ботев превръща всяка своя творба в публицистично и художествено изражение на идеята за свободата. С нея са неразривно свързани както мрачните потискащи картини на робството, така и настойчивите призиви за национално и човешко самоосъзнаване, за борбено активизиране. От нея се обуславят и горчивите упреци към обществената пасивност, към гражданското примирение. Ботев остро реагира срещу всяка философия или идейно направление, подтикващи към търпение и покорство. Това негово отношение ясно се откроява в Борба.

Твърде лично, с изразена дълбоко съкровена позиция и именно затова затрогващо и ангажиращо звучат първите строфи на стихотворението:

В тъги, в неволи, младост минува,

кръвта се ядно в жили вълнува,

погледът мрачен, умът не види

добро ли, зло ли насреща иде...

Лирическият АЗ е отчаян, обезверен... някак примирен с участта си! Животът му е една непрекъсната борба за оцеляване, в която сякаш няма място за възвишени цели и идеали. Липсва какъвто и да е поглед към бъдното! В окови е не само националната му принадлежност, но и душата му а за Ботев това е най-страшно! Защото свободата е състояние на духа и докато човек не го осъзнае и не го пожелае, е обречен да бъде роб!

С болка, но и с непримиримост поетът търси причините за отчайващата пасивност на лирическия АЗ:

На душа лежат спомени тежки,

злобна ги памет често повтаря,

в гърди ни любов, ни капка вяра,

нито надежда от сън мъртвешки

да можеш свестен човек събуди!

В този стих се преплитат истините от живота, асоциативно свързани със спомени тежки и злобна памет, с библейските предписания любов, вяра и надежда. Но това преплитане не носи очакваното успокоение и мотивиране на лирическия АЗ. Съчетани с повторения съюз ни, нито, тези библейски понятия внушават безнадеждност, отчаяние, безизходица. Сякаш сам Бог е лишил от подкрепата си лирическия герой. И оценката на поета не закъснява тя е категорична:

Свестните у нас считат за луди,

Лудостта е присъща на безразсъдно смелите, на тези, които са готови да постигнат своите идеали с цената на всичко с активна гражданска позиция, с открито противопоставяне на закостенелите библейски