БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

/анализ/

Любовта към България е основно чувство в творчеството на Иван Вазов. Неговото преклонение пред родното има разнообразни измерения. Творецът се вълнува и прекланя пред всичко българско- пред националната ни история, пред народа и неговите герои, пред българската природа .Особено силно звучи преклонението на народния поет пред българския език . Родната реч обединява националните ни ценности и идеали, обвързва минало, настояще и бъдеще. Езикът обвързва човека както с родния му дом, така и с цялата българска земя, с историята, с паметта ни, с дедите ни. Езикът ни се превръща в символ на всичко свято и скъпо за един човек. Той е символът на родното. Затова поетът не само се прекланя пред родното слово, но приема всяко посегателство върху родната реч като опит за накърняване на националното ни самочувствие. Всеки упрек, всяка клевета, изречени срещу родната реч, Вазов приема като поругаване на самата българска същност, като лична болка и обида.

След Освобождението, в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, Иван Вазов написва своята ода Българският език.От тези клевети и обвинения е засегнато патриотичното чувство на Вазов, засегната е националната му гордост на българин. Но нелепите твърдения поетът приема и като лична обида, и болка ,защото е засегнато достойнството му на творец, който чрез родното слово възпява народа и родината си.

/Теза/ Стихотворението Българският език е защита и прослава на родната реч срещу несправедливите хули и обвинения .В него поетът изразява както възхищението си от богатството и красотата на родното слово, така и болката, гнева от безпочвените нападки. В отговор на хулителите поетът заявява своята готовност чрез творчеството си да разкрие красотата на родното слово, да го превърне в свое поетично вдъхновение.