ЧОВЕК И ПРИРОДА

Кристина Вълчева, Випуск 1998

ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

Стихотворението Хубава си моя горо

- Гората не принадлежи на социалния свят, а за епохата на Възраждането това означава, че не принадлежи на робския свят.

- В стихотворението няма визия за робския свят. Но той живее в съзнанието на читателя като абсолютно противоположен на гората, такава каквато е представена тук.

миришеш на младост - Тук се ражда животът, докато робството е неизменно

свързано с физическа и духовна смърт.

сърцето, което е

всякогаж готово

да поплаче, кога види

в природата ново,

кога види как пролетта - отново раждането на живота (в робския свят е вечна

старостта изпраща зима,нощ)

и под студът, и под снегът

живот се захваща.

- Отношението на човека кьм природата:

Хубава си

който ведньж те погледа,

той вечно жалее,

че не може под твоите

сенки да изтлее,

а комуто стане нужда

веч да те остави

той не може дорде е жив,

да те заборави. - Човеът винаги я носи в себе си: образът й, споменът за нея.

ХРИСТО БОТЕВ

• Поезия

1. Стихотворението До моето първо либе

- Природата (Образът на гората)

О,махни тез думи отровни! Гласът на либето и

Чуй как стене гората и шума, гласът на гората

чуй как ечат бури вековни, са противопоставени.

как нареждат дума по дума-

приказки эа стари времена