Анализ на басня

Баснята е повествователен наратив. Тя се отличава със своята подчертана иносказателност.

И в поетичната, и в прозаичната басня способите за образно изразяване и представяне имат за цел разкриване на смисъла й. Това предполага една значително по-различна от класическата форма на епическо изложение художествена структура, в която организирането на съдържанието се осъществява посредством един основен смислов център.

Обикновено в баснята сюжетът е кратък и незавършен. Лишен от подробности, той се изгражда върху една единствена случка. Това, което динамизира действието, разгръща изложението и внася пластичност и изразителност, е диалогът. Започнал от някоя изходна точка (началния момент в развитието на темата) в произведението, той не търпи обрати. Неговата целенасоченост води към сравнително кратка развръзка.

Отличителната черта на баснята е и стремежът за точна персонификация на животинския свят, което е условие за постигане на единството между художествената измислица и действителността. Цялостната идейно-художествена страна на баснята остава подчертано свързана с този факт. Той е отправната точка към изясняване на още една особеност съдържанието на алегоричните образи. Те се отличават със своята ярко изразена двойственост, която поддържа интереса към баснята.

Като изразителни на човешки качества и стремежи алегоричните образи се възприемат въз основа на непосредствените действия. В процеса на изграждането им не е изключен емоционално-оценъчният момент. Не социалното и нравствено-етичното, присъщо на народната приказка, а човешките стремления в този вид произведения са изведени на преден план.

Обикновено персонажите в баснята са включени в две самостоятелно обособени групи. Между тях откриваме пълното им взаимоотрицание, тъй като те са носители (и изразители) на противоположни качества. По пътя на постигането му се стига и до внушението на поуката в произведението.

Формирането на баснята е процес, свързан с появата и значението на сказа.

Ако обаче този процес е съществено условие за развитието на литературния модел, за фолклорния, той е по-скоро нов, непознат дотогава принцип на изображение. На начален етап преходът от приказката за животни към фолклорната басня, сказът е от т.н. типово-стандартен модел (ситуации и персонажи с постоянен характер). Като резултат на това типизацията в баснята е задължително условие, в основни линии се запазва характерът на неопределеност, събитийността има също допустима степен на давност, а пространствените отношения са представени най-общо (Имало едно време). Реалният свят присъства (най-вече) чрез фантастиката. Нейното обективиране следва единствено логиката на повествованието.

В идейно-тематично отношение фолклорната басня има свой периметър. Тя създава собствен художествен свят, пречупен през призмата на приказната условност. Смесването на битовото (реалното) с тотемичните представи за