Анализ на банковата ликвидност

Във фин. структура на банките преобладават дълговете и основно значение за тяхната активност имат чуждите, привлечени к-ли. Това поставя проблемите свърза-ни с анализа и управлението на ликвидността при тях с особена острота. Ликвидно-стта е способността да се погасяват текущи задълже-ния, в мом. в който те станат изискуеми. За разлика от нея платежоспособността изразява способността да се покриват не само текущите но и всички останали дългове.

Ликвидност на активите и банкова ликвидност - степентта на ликвидност на активите се определя от възможността те сравнител-но бързо, лесно, без или с незначителни рискове от загуби да се трансформират в налични и приравнени към тях средства. Банковата ликвидност е по-широко понятие от ликвидността на активите. Тя изразява ней-ната способност да посреща своите очаквани и неочаква-ни текущи задължения към момента, когато станат изискуеми.

Ликвидността като запас - анализа на ликвидността като запас представлява своеобразна статична кон-цепция за ликвидността. Той е насочен към оценяване състоянието на ликвидно-стта към дад. момент. когато ликв. се анализира като запас, ударението се поставя основно в/у:

- Ликвидността на активите, които от тази гл. точка се делят на: високоликвидни активи и нисколиквидни активи

- стабилността на ресурсите, които биват: стабилни и нестабилни ресурси.

Целта на анализа на ликвид-ността като запас е ч/з използването на разл. мето-ди, да се очертае връзката и степентта на съответствие м/у всяка отделна група спрямо останалите или м/у конкретни техни вътрешни елементи и на тази основа да се даде оценка за ликвидното състояние на банката към дад. момент. Следователно при статичния анализ се изхожда от мом. състояние на активите и пасивите към опред. дата.

Ликвидността като поток - когата ликвидността се изследва като поток тя се оценява не към дад. момент, а за опред. период. Тук ударунието пада в/у анали-зирането на приливите и отливите на пари от и към банката за дад. период. Спо-ред динам. подход банката е ликвидна ако успее да синхронизира количествено и качествено пар. потоци от и към нея. Разликата м/у пар. потоци от и към банката се нарича нетен пар. поток. Когато той е с положителен знак означава че през разглеждания период колич. на пар. постъпления е по-голямо от това на пар. плащания. Тази ситуация е благоприятна за ликвидността и позволява дори намаляване на ликв. активи, които се поддържат като запас. Нещо повече при постоянно нарастване на нетния пар. поток започва да се наблюдава излишък от ликвидност. При траина тенденция към увеличаване на отрицателния нетен пар. поток съществува заплаха банката да изпадне в ликвидна криза.

Фактори влияещи в/у ликвидността на банките - ликвидността зависи от множество разнородни фак-тори. Те условно се разделят на 2 групи:

1. Вътрешни фактори - към тях се отнасят:

- рационалния състав и структурата на активите

- стабилността на ресур-сната база

- съответствие м/у срукту-рата на вземанията и задълженията

- рационалната вътрешна организация за управление на ликвидността.

2. Външни фактори - към тях се отнасят:

- състоянието на нац. икономика като цяло

- степентта на развитост на финансовия в частност на паричния пазар.

- общественото доверие към банковата система

Измерване и оценяване на банковата ликвидност

1. Показатели които засягат само активите на банката:

- коефициент на касова ликвидност = първични резерви / краткотрайни активи. Този показател изразява дял на най-високо-ликвидните активи и общата величина на активите със срок на падеж до 1 г.

- коефициент на обща ликвидност = високоликвид-ни активи/ краткотр. активи.

2. Показатели изчислявани само на основата на позиции от пасива:

- структурен коефициент на влоговете = сума на влоговете до поискване / обща сума на влоговете. Увеличаването на този показател показва намаля-ване на ликвидността