Анализ на Калиопа,1 Ще бъдеш в бяло и Две хубави очи

Яворовият лирически човек изживява сложно и противоречиво не само своята социална и национална драма, не само напрежението между себе си и света, не само конфликтите в собствената си душа, но и своята любов. Любовната лирика на Яворов е синтез на противоположни истини за интимния свят на модерната душа платоничен копнеж и чувствена страст, сливане в бляна и разединение в реалността, отчуждение и духовна близост, съзидателен порив и разрушителна стихия, възкресение за нов живот и предчувствие за неминуема смърт.

Обичта е една от основните теми още в ранните стихотворения на поета. Творбите са изящни, весело-жизнерадостни, издържани в стила и лексикалния потенциал на фолклора, а любовта е утвърдена като синоним на живота, като тържество на младостта и красотата.Стихът е повлиян от фолклора, централен герой е влюбеният мъж, обсебен от жажда за любовно похищение (Калиопа, Луди-млади, Павлета делия и Павлетица млада), но осмислянето на любовта надскача фолклорния морален светоглед. Водещ е мотивът за естетическата любовна страст, рушаща норми и традиции. В Калиопа Яворов полага една от основните тематични линии на любовната си лирика темата за демоничната сила на страстта. В образа на мъжа-пленник на прекомерна по сила изпепеляваща любовна жажда е проектиран мотивът за грабливото любовно пожелаване. Тази страст обаче не е заклеймена, а защитена и в този смисъл творбата е ода за огнената сила на любовния копнеж

Калиопа е игрива, ритмична, леко иронична песен, в която класическият стих е съвършен, а разнообразието от рими и звуци неповторимо. Още тук личи майсторството на поета в създаването на забележителни слухови образи. Началото на творбата въвежда образа на влюбения момък в битовото пространство на ковачницата, а пожарът на любовта в душата му е внушен чрез метафората на огъня:

Гледай искри, рой звездици

от желязо нажежено,

гледай огнени езици

от огнище разжарено.

Младият ковач е изцяло обсебен от мисълта за хубавицата. Нетърпелив да я зърне, той чува името й да звучи в песента на наковалнята.

Втората част на поемата пренася в света на приказното зъл магесник прокобесник е скрил от света светлолица хубавица в диви пущинаци. Посланията на текста са кодирани в традиционни фолклорно-приказни образи просторните конаци са затвор за клетица-хубавица, в знак за съкровените й мечти се превръщат звездите в синевата а нейна изповедница и утешителка е птичка мила пъстрокрила.

Облика на стар болярин зъл лихварин, изведен в следващата смислово обособена част на поемата, е изграден изцяло в реалистичен план, но и съотнесен към образа на злия магесник от пиказния фрагмент. Внушенията са свързани с представите за ревността и зорката бдителност на старохаро, за затворената като в клетка зад решетка Калиопа красна, за любовта между боляркиня сиротиня и момчина юначина. Изключителната музикалност на стиха е постигната чрез майсторско съчетаване на вътрешни и външни рими и редуване