АНАБИОЗА

Анабиозата (от грц. ,,ана" обратно движение, и биос" - живот) е състояние на организма, при което жизнените процеси обмяна на веществата и др., са така забавени, че липсват явни признаци на живот.

Това явление пръв открил през 1701 г. холандският природоизследовател и микроскопист Антони ван Льовенхук. От улуците на покрива той събирал напълно сух пясък, поставял го в стъклена тръбичка с вода и го наблюдавал под саморъчно изработен микроскоп. В тръбичката ученият за първи път видял плаващи живи същества, които нарекъл анималкули. Впоследствие било установено, че това са ротатории организми от групата на червеите, които са с размери 0,4 2,5 mm. Льовенхук нееднократно изсушавал пясъка, но ротаториите запазвали способността си отново да оживяват.

Анабиозата е състояние на приспособяване на организма към неблагоприятни външни условия, което му помага да преживее; тя е придобита и затвърдена в процеса на еволюцията. Някои видове организми изпадат в състояние на анабиоза при рязка промяна в температурата, при липса на влага и по други причини. Това явление е широко разпространено в природата. Наблюдава се при микроорганизми, при многоклетъчни безгръбначни, земноводни, влечуги, лишеи, мъхове, и дори при някои цветни растения.

Хибернацията (зимният сън) при животните има много общо с анабиозата при изстудяване, а естивацията (летният сън) с анабиозата при изсушаване. Типичен пример за анабиоза са семената при много растения, които не показват признаци на живот, но запазват способността си да покълват в продължение на десетки години.

Явлението анабиоза при изстудяване и изсушаване се използва широко в практиката: при приготвяне на сухи живи ваксини, при продължително запазване на бактерийни и вирусни култури, при консервиране на тъкани и органи (кръв, хрущял, кост, кръвоносни съдове), необходими на хирурзите за присаждане. При анабиозата организмът е много устойчив на различни фактори като космични лъчи и др., което е особено перспективно при бъдещото овладяване на Космоса.