АМИНОКИСЕЛИНИ

(доц. Г. Велинов)

Аминокарбоксилните киселини, често наричани аминокиселини, могат да се разглеждат като производни на карбоксилните киселини, в молекулите на които един, два или повече водородни атома са заместени с аминогрупи.

В зависимост от природата на въглеводородния радикал, с който са свързани аминогрупата (-NH₂) и карбоксилната група (-СООН), аминокиселините се разделят на две големи подгрупи: мастни (наситени и ненаситени) и ароматни аминокиселини.

мастни ароматни

a-аминооцетна киселина орто-аминобензоена киселина

аминоетанова киселина 2-аминобензоена киселина

a-аминокилселините имат обикновено тривиални названия, свързани с обекта от който за пръв път са изолирани или с някои техни свойства. Например аминооцетната киселина, която има сладък вкус се нарича глицин или гликокол - сладко лепило, защото се получава при хидролиза на туткал. Според систематичната номенклатура на IUPAC , взаимното разположение на аминогрупата и карбоксилната група се обозначава с цифра. Броенето започва от карбоксилната група.

Според рационалната номенклатура с букви от латинската азбука се обозначава мястото на аминогрупата спрямо карбоксилната при мастните аминокиселини и с представките орто- , мета- и пара- при ароматните.

аминооцетна киселина орто-аминобензоена к-на

2-аминоетанова киселина 2-аминобензоена киселина

a-аминопропионова к-на мета-аминобензоена к-на

2-аминопропанова к-на 3-аминобензоена к-на