Американската мечта на българина

Мечтите трябва да са толкова големи, че да можем да растем в тях.

• Джоузи Бисет

Има ли българска мечта! Нямам предвид личните, индивидуални, преходни мечти на всеки от нас, осмислящи, мотивиращи и окриляващи живота ни! А друго! Съвсем друго! Онази голямата мечта! Мечтата валидна за всички нас - българите! Истинската! Видима и желана със сърцето, защото най-същественото е невидимо за очите!

Погледна ли далече в годините назад - със сигурност такава мечта е имало. И не една. В различните исторически времена - различна, но винаги мащабна, концентрираща енергията, волята, усилията на цял народ. Как без нея Аспарух щеше да достигне Онгъла! Как Борис щеше да поиска и получи азбука! Как Симеон щеше да разшири държавните граници на България до три морета!

Нямаше как да се случи всичко това, ако липсваше мечтата! Ако липсваше страстта, смелостта, безразсъдството, перспективата, любовта, вярата, магията и вълшебството всички те концентрирани в мечтата!

Когато говорим за мечта, не можем да подминем един еталон, един наложен мит с 200 годишна история, този за американската мечта. Тя бе стандарт за света, асоцииран със земя, даваща възможности на всеки, стъпил на нея, да постигне успех и просперитет. В основата си тази мечта залага на индивидуалното натрупване на богатство, работата, неприкосновеното и свещено право на собственост, гражданските права, патриотизма, религията и разбира се на военната мощ. Вяра в свободата, самостоятелността, отговорността, равенство на шансовете, върховенство на закона, политически и културен егалитаризъм елементи, положени в основата на тази мечта.

Колкото и да е странно, съществува и т.нар. европейска мечта. Различна от американската. Ориентирана по-социално. Залагаща на трайното и устойчиво развитие, на грижата за околната среда, на приоритета на социалните групови права, свързани с гарантиране на здравеопазване, образование, майчинство, пенсионно осигуряване и т.н. В нея отсъства религията, като съществен и базов елемент, доколкото Европа е светски настроена. Не може да се отрече обаче известна интерференция между европейската и американската мечти. Според Дж. Рифкин европейците приемат надеждата, оптимизма, личната отговорност от американците, макар последната да се съчетава с глобална такава.

Склонна съм да вярвам на мой приятел, който има щастието да живее и работи вече осем години на двата континента Америка и Европа и привилегията винаги да гледа и преценява събитията отвътре и в същото време отстрани. Нещото, което неизменно твърди през тези осем години е следното: Америка е нищо повече от място, където можеш да работиш, Европа е мястото, където можеш да живееш. Което, струва ми се, илюстрира и потвърждава същността на тези два различни свята.