Джек Лондон

Алоха ое

Никъде не може да се видят такива изпращания като тези на пристанището в

Хонолулу. Големият транспортен параход беше под пара, готов да потегли. На

палубите му имаше хиляда души; на пристанището стояха пет хиляди. По стълбата

слизаха и се.качваха туземни принцове и принцеси, захарни крале и висши

длъжностни лица от Хавайските острови. Зад пристана, насочвани от местната

полиция, се нареждаха в дълги редици файтоните и леките коли на аристокрацията

от Хонолулу. На пристана Кралската хавайска духова музика свиреше "Алоха Ое", а

когато тя свърши, струнният оркестър от местни музиканти поде от палубата на

парахода същата мелодия и гласът на певицата се извиси като птичка над

инструментите и пристанищната глъчка. Това беше сребърен глас - като гласа на

вятъра в тръстиките, - който с всеки свой ясен и безпогрешен тон казваше

"сбогом".

Отпред зад перилото на долната палуба бяха строени в дълбочина по шестима

младежи, облечени в каки, чиито бронзови лица издаваха, че са служили три години

под жаркото слънце. Но това "сбогом" не беше за тях. Не беше и за облечения в

бяло капитан, който стоеше на високия мостик и далечен като звездите,

наблюдаваше шумната тълпа под себе си. Това "сбогом" не беше и за младите

офицери откъм кърмата, които се връщаха от Филипините, нито за белоликите жени

край тях, поуморени от този климат. В предната част на задната палуба стояха

двадесетина американски сенатори със съпругите и дъщерите си - туристическа

група, която цял месец беше гощавана и поена, беше тъпкана със статистически

данни и мъкната по вулканичните хълмове и из залените с лава котловини, за да

види красотите и богатствата на Хаваите. Тъкмо за тази туристическа група

транспортният параход беше повикан в Хонолулу, тъкмо с тази туристическа група

се сбогуваше Хонолулу.

Сенаторите бяха окичени с гирлянди от цветя. м На якия врат и пълните гърди на

сенатора Джереми Самбрук тежаха десетина венеца. Сред този куп от цветове и

цветчета се подаваше главата му и по-голямата част от загорялото му и потно

лице. Тези цветя му се струваха отвратителни и той гледаше на тълпата на

пристана с окото на статистик, който не вижда нищо от красотата й, но се взира

отвъд тази тълпа - в работната сила, фабриките, железопътните линии и

плантациите, чийто символ беше тя. Той виждаше природни богатства, мислеше за

разработването им и дотолкова беше погълнат от мечтите си за материални успехи и