Начало на реферати

Александър Вутимски - Живот и творчество


на Пол Верлен Под знака на сатурна. Именно в Сътурнов пръстен Вутимски се обръща към Рембо, той се изповядва пред любимия си поет, пита го:

Рембо не си ли страдал от любов,

От вино и пот рана като моята?

Не си ли искал да умреш, Рембот

В тропичен град от пладнешкия зной

Това стихотворение е писано през 1941 г. през февруари, ,една софийска болница. Сред подтискаща обстановка и Звънът на големия стенен часовник, сравнен от Далчав с Тежките стъпки на близката смърт (Болница), Вутимски се отдава на пламенното си въображение:

Аз страдам непрестанно и съм радостен,

Защото ти ще дойдеш, аз предчувствам.

Ще минеме през мрачното подземие,

За да излезем от нощта на ада.


С пияният ти кораб ще отплуваме

Във синя, звездна нощ през океана.

Войниците ще бъдат пак пияни

До твоето откраднато сърце.

Чувството за самотата преминава от едно стихотворение в друго.то характеризира като тоналност и неговите поеми, а също и художествената му проза. Вутимки понякога се сеща за предишното, някакъв смътен копнеж озарява душата му спохождат го носталгични настроения, в живота му настъпват и моменти на спокойствие и тиха радост, но сетне пак идва самотата. В стихотворението Сомнамбул поетът се изповядва:

Все сам,

Ех, от години много сам, наистина

От хиляда години.

Самотата го преследва на всякъде. Вутимски пише: В моита стая винаги съм сам (През прозореца). В същото стихотворение ще прочетем : И аз съм тука винаги самотен.... Другаде поета се оприличава на Безмълвен и самотен като старец (Дена). В своята малка стая на улицата, в кръчмата, денем и нощем, винаги навсякъде Вутимки се чувства сам.

Вутимски е поет на спонтанното лирическо изживяване. Той изповядва само случилото му се, това, което е изпитал. Той не търси идейния, философски под текст нарочно. Вутимски не търси съзнателно значимата идея, за да я изрази я поантата или по друг начин. Казано на кратко Александър Вутимки не е проблемен поет в тесния смисъл на понятието Проблем. Но цялото му творчество, което ни среща със съдбата на една сложна личност, живяла и творила в конкретно исторически време, фактически поставя проблема на обречения човек, загинал под ударите на една епоха- мащеха. Поставя и проблема за художника, за неговата творческа и гражданска позиция.

Вутимски е поет на сложния емоционален и мисловен контраст. Две са формулите на крайните, контрастните, и взима изключващите се състояния при него:

Чужд съм на себе си и Не съм затворен кръг. Като обърнем внимание на заглавията на творбите, където се намират тия стихове Враждебен град и Радостен монолог забелязваме характера им на символи. Към съдържанието на първата формула ще отнеса самотата, отчуждението и само отчуждението, чувството за собствена непотребност, песимизма, предчувствията за скорошна смърт, чувството за обреченост. А в съдържанието на втората се намират радостта, колкото и рядко да я усещаме в стиховете му, спокойствието, стремежът на Вутимски да се промени, да

Александър Вутимски - Живот и творчество facebook image
Публикувано от: Стефан Иванов

За приятелството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.