Начало на реферати

Александър Вутимски - Живот и творчество



(Романична скица)

Но той нямаше да бъде Александър Вутимски, ако в едно друго стихотворение за войната и времето след нея не казваше с безразличие: А друг ще е света...И що от туй?... (Хаотична сцена).

Еутимски провокира много от установеното в областта на емоционалното и тематичното. Стихотворенията му Призраци, Извратеният, Тъмното слънце, Черни завеси затваряха, Сомнамбул и не малко от неговата Интимна лирика звучат непривично. Възприемат се като нещо непознато в нашата поезия. Призраци:


Обичам ви, безмълвни, нощни призраци

Един от вас стои над мен пиян

С очи големи, тъмни, впит

В утробата ми като дълъг паяк.


Той се усмихва тихо и мълчи,

И неговите устни нецелунати

Ухаят на градини. А зъбите му

Проболи са плътта ми като тръни...


Подкрепят ме съчувствено дърветата

Луната аз облизвам със език...

Потта му е измокрила ръцете ми

И скърца под дъха му моя вик


Изгарям като книга върху пламък

Стражарите са сепнати от сън.

Прегръщам ненаситно потни камъни.

Часовниците цвят тъмни.


Към Вутимски е имало упреци, че давал простор на своите упадъчни изживявания, но такива схващания са необосновани. Вярно е, че в стиховете му се усещат някои декадентски настроения. Но декадентите притежаваха естетическа платформа, каквато Вутимски нямаше. Той е поет на друго време. Той беше изпитал въздействия, в които преобладаваха реализмът и хуманизмът. Вярно е, че поетът е написал Тъмното слънце, едно стихотворение, от което лъха на упадъчност:


Ела, убий света.

Прати му своя зъл и весел огън.

Убий пламтящото небе, изпепели го.

Защо не пуснеш смърт върху света...

Защо не искаш...

Истина е, че в неговото творчество има безверие и крайно отчаяние. Поетът понякога не иска да мисли за социалната действителност, за никого. Ако има нещо упадъчно в стиховете му, то е съвсем епизодично и аз го възприемам като спонтанен израз на една болезнена чувствителност и психическа неустойчивост. Но то се дължи на увлечението, което Вутимски изпитва към поезията на прокълнатите. Увлечение придобило облика на съкровена любов, от която не се отказва до края.

Пристрастен към творчеството на Артюр Рембо, той заимствува от него заглавието Лоша кръв. А стихотворението му Сатурнов пръстен подсеща за стихотворението

Александър Вутимски - Живот и творчество facebook image
Публикувано от: Стефан Иванов

За приятелството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.