Забравена парола?
Начало на реферати

Александър Вутимски - Живот и творчество


Ветрове, ветрове, ветрове,

Дървесата, залюшнали лудо,

Каро ручей размръзнал пробудихте

Мото снежно сърце, ветрове!


В Пробуждане отново става дума за идейното кредо на младия поет. Стихотворението започва с пролетен пейзаж. И тук е същата Тревожна пролет . Топлият вятър Облизва мокрите, / окъпани във светлина вървете.

Вутов напуска Безтревожната си самота и тишината в ледената стая, за да тръгне из измокрените улици.

Елегично е кат тоталност стихотворението му Скитникът и враните. Вутов пак е съкровено изповядан, защото в съдбата на скитника лесно ще открием бездомната участ на поета. Лаконично , образно, прибягнал до уместното сравнение между скитника и разпилените по жиците врани, авторът насища стихотворението с покъртителен драматизъм. Цитираната творба е сродна с друго стихотворение на Вутов- Скитници. Отново виждаме поета като художник, който рисува тежката съдба на онеправданите. С усет за експресивността на словото Александър Вутов се добира до открояващата се художественост:

Във нощните, тревожни тъмнини

вървим.- къде ще стигнем? Дъждът.

Далечен плясък в стрехите звъни.

В нощните, тревожни тъмнини

Далече из града

Вървим, вървим.

Ето го началото на Скитник. В него забелязваме споменатия похват на поета да използва повторенията с различно функционално предназначение. Сега те придават една мрачна пространственост. Последователното изреждане на думата Вървим секъш отеква още по силно ритъмът на стъпките към нищото.

И тъй като поетът пише най-добре, когато следва себе си, най-хубавото в ранното му творчество са неговите лирически откровения, обагрени от меланхолното, елегичното, съзерцателното. Поредното доказателство намираме в стихотворенията му На Ашиклар и Равнина. Борис Делчев подчертава, че първото от тях не е просто моментална снимка от нашата природа а пресъздава едно характерно душевно състояние. И той допълва: Макар да е обвеяно с атмосфера на умора и меланхолия то излъчва съкровен копнеш към красота и щастие който е неотделим от употребата да си търси близостта на човека. Вече казах, че ранните му творби ни помагат да открием неизменното в неговата човешка и художническа нагласа.

Колко тишина и спокойствие има в атмосферата на споменатото стихотворение. Поетът изповядва:

Обичам този час.-

Преди да падне вечерта,

Преди нощта

Да приюти

Тревите и дърветата.

И това е написано от Вутов, когато е бил на 18 -19 години. Но той занапред ще изпада не веднъж подобен унес, дори ще го търси съзнателно като мимолетен пристан, за да забрави отчаянието. В самия край на стихотворението поетът казва:

И в лекия,

Притихнал полумрак

Като незаличим огромен знак

Александър Вутимски - Живот и творчество facebook image
Публикувано от: Стефан Иванов

Вметнати части (тест) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.