Забравена парола?
Начало на реферати

Александър Вутимски - Живот и творчество


Постепенно се разширява социалната тематика в ранната му поезия по-решително зазвучават и бодрите интонации в стиховете му. Виждаме го и от заглавията- Жажда , Искра и Зов. През септември 1936 Вутов написва стихотворение, разкриващо влиянието на ремсовата дейност в Ученически подем. Творбата му е хроника на неговите делници (Жажда). Той сякаш не иска да пропусне нито една подробност от атмосферата на ония години. Но тепърва ще се раждат стиховете му привлекли вниманието на симпатизанти.

Поетът дава воля на ентусиазмът които го изпълва. Той възприема всички тревожни хора като свои братя. И колко е щастлив, когато си представя големият град без неговите безумни вечери и разкъртените му къщички! В тия стихове има завишен патос, тонът на места е декларативен. Но защо да го упрекваме. И връстниците му пишат като него. А Вутов сега започва, пък и да слагаме всичко под един знаменател всичко е пресилено. Колкото и несъвършенства да срещаме в най-ранните му творби, у тях са набелязани вече някои елементи на бъдещето му поетика. Ще посоча пример:

Стоим на ъгъла на тая малка улица,

И дето лампите блестят в огромни локви

И вятъра от дъното изкочил-брули

И хората, и ледените покриви

( На ъгъла)

Цитираното е начало на стихотворение. Вутов предпочита прякото въвеждане в емоционалната и мисловна тъкан на творбата. Той споделя само преживяното. Епическото начало му е чуждо. Строго субективен, автобиографичен, поетът разчита на автентичното, лично изстрадано. Той обича хубавите сравнения. Още ранният Вутимски се ориентира към предметен, конкретен израз на внушението, на лирическата ситуация. И стихотворенията му от това време показват неговия пиетет към дребните подробности от пъстрия бит на големия град. В Улицата Вутов обхваща панорамно атмосферата на част от града, в Ресторант, Кръчма и Човекът с латерната той навлиза в интериора. Градски човек като мисъл и чувствителност, поетът се оформя с цялата си лирика като типичен представител на урбанизма в нашата литература. През


1937 г. са публикувани стихотворенията му Ресторант и Кръчма. И двете са остър протест, адресиран до буржоазното общество.

Кръчма ни въвежда в света на отхвърлените. Потискащи са чувствата в това стихотворение. С безпощаден реализъм то предава ужаса на едно съществуване, което с усилие ще наречем човешко. Вутов е отново ироничен. Пресъздаващ до подробност обстановката в кръчмата, той произнася страшното си обвинение:


Това са хора!... И нима

Не ще премине през сърцето ви

Горчиво и тежко отвращение?

О, какво падение

За гордия, непобедим човек!-

Владетеля

На въздуха, на земните недра

И на моретата

Ресторант и кръчма образуват своеобразен диптих. Като художественост и двете стихотворения отстъпват от хубавото, написано от ранния Вутимски. Силно разгневен, поетът е дал преднина на спонтанните си чувства.

Александър Вутимски - Живот и творчество facebook image
Публикувано от: Стефан Иванов

Дясната ръка на човека (есе) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.