Забравена парола?
Начало на реферати

Александър Вутимски - Живот и творчество


неизменното в художеската му нагласа, трябва на проучим внимателно първите стъпки на Вутимски. Неравностойни в качествено отношение, понякога и резултат на чужди влияния, още тия стихотворения подсказват неговия тип на поетическа рефлексия. Леко затегнат, с течение на годините той изведа Вутимски до сътворяването на свят, който се характеризира с действителна неповторимост на внушенията.

Влечението му към литературата е голямо. Вутимски не израства в дом затрупан с книги. През целия си живот той разполага само с няколко. Но стремежът му да ги търси постоянно е повече от необходимост, защото само те го пренасят в света на бляновете, свят нереален, но за предпочитане пред съществуващия. Тъкмо хубавата книга култивира у него иначе вродения му усет за красивото. Преклонението му към нея го съпътства до сетния му дъх. Много неща ще намрази Вутимски но не и книгата.

Гимназиалните години се нижат. Вутов живее при брат си Кирил Коцев, един надарен музикант. Оскъдицата е непоносима, но младият поет храни надежди. Зад привидното еднообразие на ученическите делници пулсира сърцето му, влюбено в изкуствата. Александър Вутов сътрудничи на няколко издания, а между временно е започнал да пише и стихотворения за деца. Години след неговата смърт те се публикуват в отделна книга.

Твърди се че бил един от най-палавите в класа. Но прави впечатление неговата сърцатост, възпитанието му и неговата артистичност. Макар слабият си успех Вутов се добира до гимназиалната диплома. На него му се отдават езиците и той не случайно става ученик в единствената класическа паралелка на Първа Мъжка. Той ще учи класическа филология. Но междувременно се проявяват първите симптоми на туберкулозата. За да позакърпи здравето си Александър Вутов отлага следването си. Той се записва в университета в другата година.

Юношеството е отминало пред поета е крилатата студентска младост. Като ученик в отделенията той съчинява стихове за пролетта. Сага, след като обстоятелствата са го извели логично до избрания път той ще сътвори поезия за метежната пролет на онеправданите. Вутов е в непрекъснат допир и с мизерията на софийските предградия. Но дете на бедната улица Александър Вутов отпечатва първо стихотворението си, в което се опитва да пресъздаде нейния живот. Той пише за вечната мръсота за многоликата съдба и калта на улицата. Една шумна тълпа кра1и към своята безнадеждност Господарите на тая улица са унижените хора със Своите неизбежна кратка участ. Улицата не им дава нищо освен безполезно съчувствие. Тя се сее и плаче заедно с тия пъстри върволици на споли1ната беднота. Скръбните минувачи за обезличили своите съкровени тайни мрачна е картината в това стихотворение Улицата . Вутов не посочва изход, протестът му не е предизвикателен. Но и тия тягостни интонации са форма на несъгласие.

През 1936 Александър Вутов публикува в Ученически подем още две стихотворения-Вчера и днес и Столетника. Първото е своеобразна идейно- естетическа

Програма. Назряло в художествено отношение, стихотворението разкрива тогавашното кредо на Вутов. В самото заглавие подсказан идейния замисъл. Вчера е отминали време на предците и на мирните идилии във планината.Вчера е поезията на лилиите, клюмнали над лунните води. Иронично- констативен, Александър Вутов смята миналия живот и неговото изкуство за невъзвратими. Сега е друго време пише авторът.той е запленен от грохота на чудните машини безграничен е възторгът му, споменавайки за аеропланите и автомобилите, за железниците и многоетажните здания, за съскащите плугове. Лудият поток на времето сега въвлича всекиго в своята главоломна бързина. Никъде не се твърди че е необходима друга поезия, отговаряща на извършените промени и на това море от хора, което се вълнува в градовете. Но след всичко изречено в стихотворението изводът се налага от само себе си.

Александър Вутимски - Живот и творчество facebook image
Публикувано от: Стефан Иванов

Дясната ръка на човека (есе) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.