Забравена парола?
Начало на реферати

Александър Вутимски - Живот и творчество


материалистически мироглед и защото е истински полезно изкуство за съвременния човек.

Стиховете на Вутимски ни въздействат, те ни карат да изпитваме тръпката която се ражда при досег с извисеното изкуство, където автентичността на внушаваното е в единството с формата. Човек може и да не познава живота на Вутимски но ако има сетива за поезията той ще се подчини на силното въздействие, излъчва от творбите му. Но това не е достатъчно. Ние трябва да посочим мястото му в българската поезия. Въпросът за драмата на Вутимски се преплита с въпроса за характера на творческите му наследство. Отговаряйки на първото, ние сме на път да схванем същината и на второто. Ето защо е проходимо да разберем личността на поета.

В известен смисъл може да се каже, че за Вутимски работи времето. Но прави ли сме да говорим за изключителното у Вутимски? Има ли го в действителност или отиваме в другата крайност надценяването? От гледна точка на поетиката поколението насища своята лирика с изповедност и разговорност, с предметност и конкретност на изказа, с реалистична образност.

Извънредно даровит като личност и поет, Вутимски наистина прекрачва границата на обикновеното, често срещаното. Израснал мизерия, той преодолява не малко, за да разкрие заложеното в него. На Вутимски се отдават езиците, той се опитва да чете в оригинал трудно преведимия Франсоа Вийон. Поетът изпитва влечение към археологията. Неспокойният му дух броди сред умопостроенията на философи от различни направления. Вутимски е изключителен танцьор. Вутимски обича театъра. Той притежава силно развит слух и способността да музицира. Поетът създава текстът и мелодията на няколко песни, някои от които стават шлагери. И Никола Вапцаров забелязва своевременно ярката личност на младия поет. Пред другари на Вутимски той се е произнесъл : Пазете го. Това е талантлив човек.

много необикновеност има в съдбата на Вутимски. Много талант е събрал в личността му. Малцина могат да пренебрегнат до там мъките на болното тяло, че да живеят единствено с полетите не духа. Очите които плачат е повест с разтърсващо въздействие. Несъвършена в художествено отношение тя е уникален документ, свидетелство за страданията на един обречен човек който предрича в подробности печалния си край. Повестта е биографията на поета, както не би могъл да я напише друг. Но тя е драматичен разказ и за една епоха в сложната и многоизмеримост. В художествен аспект най- доброто в поезията на Вутимски е отделна дума в нашата литература до Девети. Стиховете на тоя двадесет и няколко годишен младеж са изповед с необикновен характер в нашата лирика. Като цяло творчеството му ни среща с автентичност на внушенията която е поразителна. Да си припомним стихотворения за синьото момче Вутимски изкрещява:

Полиция, полиция!

Спасете ме от моите спомени.

Стражар!

Кажи да стане ден...

Опитайте се да намерите в нашата поезия стихове с такава сила на драматичното преживяване. Знам че го има у поети като Яворов. Но и при Вутимски то е с белега на неповторимото. Толкова мъка в четири стиха, изразени с най-обикновени думи, трудно ще срещнем някъде.

Последните 4-5 години от живота на Александър Вутимски са времето, през което той създава най-хубавото от своето творчество. Тъкмо тогава поетът постига самобитното, открояващо го сред поколението на 40те. Но стиховете на Александър Вутов се отличават като тематика и интонация от лириката на Поетът нещастен Вутимски. Най-ранните му прояви разкриват неговото вродено дарование. Ако искаме да схванем

Александър Вутимски - Живот и творчество facebook image
Публикувано от: Стефан Иванов

Дясната ръка на човека (есе) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.