Забравена парола?
Начало на реферати

Александър Вутимски - Живот и творчество


сложна идея. С лекота на поетът се отдава да постигне яркото мисловно въздействие. Той усеща себе си като пулсираща частица на вечния кръговрат на Природата. Той знае, че нищо не е вечно на тоя свят освен безконечният ритъм на вселената. И най страшната човешка участ е нещо преходно, както отминава и всичко, което ни заобикаля.

Ще бъде пресилено, ако наречем Вутимски философ. Но ще бъде и невярно, ако твърдим, че есетата му не са философски обагрени. Вутимски е философ, до колкото размишлява върху социалната диалектика на обществото, на човечеството. До колкото се опитва да каже своето мнение за доброто и злото, за прекрасното и грозното, за смисъла на човешкия живот, за характера и предназначението на изкуството, за отношението Човек-Общество. Творчеството му е израз на артистизъм, пропит от богата чувствителност и напрегната, но деликатно поднесена мисъл за човека и неговото съществуване.

В неговите есета няма да срещнем разсъждения за първичността на материята и вторичната на съзнанието. Вутимски не се интересува от философските аспекти на времето и пространството. На преден план в съзнанието му стои Човекът.

В есето Спокойствието Вутимски казва: В часовете на спокойствие ние разбираме, че е хубаво да дишаме, да чувстваме, да живеем в нашия свят, но и това също, че е наистина хубаво да умрем, да свършим завинаги сред нещата които се променят бавно и чудно в постоянния живот.. Така може да пише само художник с философска нагласа. Тук се чувства безволевото примирение на отчаяния, при тълкуването на живота и смъртта, както и магията на прехода между тях.

Есетата са преди всичко художествена проза, те са кратки по обем, което говори за съзнателен стремеж към конкретно изказване на мисълта, облечена в одеждите на завиден поетически език. Интелектуалния размисъл в есетата е неразривно съчетан с висок емоционален градус. Ние четем мислите на идейно ангажиран. Пристрастен човек, които може и да не приемем но те винаги ни вълнуват. Някъде поетът е пределно лаконичен, другаде мисълта му е прикрита в образ, за да не можем и в двата случая да го разберем от първия път,

Някои от мислите на Вутимски наченати в едно есе, се доразвиват в друго и това допринася за възприемането на творбите като цялостна жанрова и идейно-естетическа композиция. Често пъти есетата започват с думи, които ни въвеждат направо в темета. Друг път Вутимски започва исповедно, за да ми разкаже епизоди от своето минали. Поетът прибягва и до иронията, и до ироническите въпроси, и до интонация, нетърпяща несъгласия спрямо мисълта му. В число емоционално отношение есетата се сравняват с едно сиво, облачно небе, на места позлатено от напиращото да се покаже слънце, а в други засове- облаците са изчезнали и слънчевите лъчи заливат целия небосвод.

На едно място в Спокойствието Вутимски казва: Знаех, че в нашия свят, когато дишат някъде бебетата, спящи в мълчаливата нощ, преминават престъпници в различни посоки, дебнещи, с мрачни очи. Някъде страдаха и умираха, радваха се, страхуваха се, дишаха, живееха. Имаше също бойна. Много хора се движех и се вълнуваха задружно, сплотяваха се в опасностите, за да намерят малко спокойствие, търсеха подкрепа на една братска ръка. Враговете се срещаха, оръжията убиваха. Животът се променяше безкрайно във вечността. Светът беше в своето постоянно и равномерно движение. Ето като е стоял пред белия лист, за да сподели вълненията си, Вутимски е изпитвал навярно и спокойствието. Когато е паднало бремето на чувствата, за да бъдем изцяло във властта на безпристрастния философски размисъл. Фрагментът ни убеждава, че Вутимски съзнателно търси смисъла на това постоянно и равномерно движение на

Александър Вутимски - Живот и творчество facebook image
Публикувано от: Стефан Иванов

Дясната ръка на човека (есе) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.