Забравена парола?
Начало на реферати

Александър Вутимски - Живот и творчество



Аз вървях от човек до човек,

Криволичех през дните и нощите.

Търсех някого сигурно

И се спирах пред много врати.


Но така и не се отваря вратата, зад която се намира щастието, той ще напише още едно стихотворение, за да промълви за пореден път:


В тоя войнствен век

Ти защо ме разпъваш от дърво на дърво,

Ти защо ме подхвърляш от живот на живот?

(Черни завеси затваряха)


Много пъти той се чувства и Уморен от ненужни мечти (След пладне).

Колко често той е разкъсван от страданията на своята безполезна и луда гибел, която ни изповядва в Стихотворение за един ангел. Цитираната творба е наситена с толкова трагизъм постигната е такава степен на въздействие, че ни дава правото да я наредим сред най-хубавото в неговата интимна лирика. Тук Вутимски е в стихията си на страдаща, неудовлетворена личност, за която изходът е затвора. Вутимски чувства повече от всеки друг път своята обреченост и произнася жестоката си самоприсъда: аз съм сам под стар хоризонт...Пияница!...Луд!.../ С мен е свършено. В Стихотворения за един ангел поетът ни изповядва и своето предчувствие, че скоро ще си отиде:


Аз ще умра далече от небето-

Без да го виждам, в есента,-

Без да се моля,без да плача слаб,без да проклинам


И другаде Вутимски говори за смъртта. Но тая тема не е свързана с обичайните му тягостни настроения и драматични преживявания. Само в стихотворението Сняг поетът изразява страха си от смъртта. Но там споделеното идва повече като отглас на изпитаното, предизвикано от мрачната зимна къртена. При Вутимски Смъртта е мотив, които не е обособен като самостоятелна семантическа даденост. В стиховете му той е в някаква връзка с други мотиви. Вутимски не размишлява за смъртта философски освен в стихотворението си Да умреш....

Но тая размисъл наподобява повече характерния за поета съзерцателен унес които го спохожда в часове на примирение или спокойствие. У Вутимски е развита силно способността му за проникновени философски разсъждения. Виждаме го от неговите есета, а също и от художествената му проза. Но като лирическа натура в стиховете си той дава превес на емоционалното, а не на интелектуалното. Вутимски казва в стихотворението си Да умреш...:

Има радост в света,

Има радост във свършека също.

Като есенен лист,

Като всичко в света ще преминеш и ти.

Сред нещата е хубаво

Да умреш, да се свършиш завинаги


В изповяданото има един дълбок философски смисъл. И тъкмо в това проличава майсторството на Вутимски, че може да изрази с лиризъм и пределна простото една

Александър Вутимски - Живот и творчество facebook image
Публикувано от: Стефан Иванов

Дясната ръка на човека (есе) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.