Начало на реферати

Александър Вутимски - Живот и творчество


стане по-друг, неговата надежда в бъдещето.Ще спомен и факта, че никъде в лириката му нямам да се натъкнем на хленч. Но ще бъде съществен пропуск, ако не отбележа и това междинно звено, свързващо символизиращите стихове Чужд съм на себе си и Не съм затворен кръг. То се представя от меланхолията, от леката тъга и от тия състояния на Вутимски, които ни навеждат на мисълта, че той се е примирил със своята самота, че самия живот със своя скръбен делничен ритъм е станал за поета навик. Да си припомним няколко стиха от завършека на аз съзерцавах дълго през нощта...:

Ще има пак женитби,смърт и раждане,

Между стените пак ще е студено,

Ще почват и ще свършват пак войните.

Един от най-категоричните примери за отчуждението на Вутимски. Тук поетът е крайно песимистичен. Никаква вяра в бъдещето. На какво може да разчита човек,след като винаги е царувал хаосът? Има ли някакъв нравствен критерий, който ще изведе човечеството до е дин хармоничен свят? Та нали всичко се повтаря и под слънцето няма нищо ново... Струва ми се,че нещо подобно е искал да ни внуши поета.

В друго стихотворение Вутимски пише: Какъв ли е духът на времето/и кой ли е града където крача? И този път чувстваме отчуждилия се Вутимски.Поетът,както споделя в очите които плачат е убеден, че ние не можем да задържим нищо за себе си.Времето си играе с нас,то ни отнема всичко придобито.... Илюзиите се стопяват толкова бързо. Като че ли и красивото усещане,ако продължи по-дълго,ще загуби от своята прелест. И тъкмо по тая причина ще стигнеш до печалният израз:

Животът механично се върти.

И привечер не ти остава друго,

Освен да прочетеш старинен стих,

При пуснати пердета,свит във ъгъла.

Вутимски не иска да бъде сам,въпреки че в стихотворението муДъждще прочетем:


Така е хубаво да бъдеш

Съвсем самичък,под дърветата-

Да ти е много,много тъжно,

Да се усмихваш несъзнателно.


Но такава е неговата участ,извънредна е неговата взискателност към хората. И нищо здраво не го свързва с времето. И поради всичко това той е самотен,отчужден.

Дните му се нижат един след друг. Колко често той си спомня за времето,прекарано в страдание:

Пред мене се отваряха врати

На кръчми с черен въздух и врати на болници,

А блясъка на слънцето неволно

Се смеси с дъх на йод и на цигари.

Дохождах до различните врати-

Отварях ги безшумно и затварях...

(Лоша кръв)


И само понякога, много рядко ще го споходи неочаквано неговата мечта Мечта за връщане: Аз искам да се върна пак на село/във хубав летен ден на свечеряване.

Вутимски жадува топлината на близки хора, копнее да му се зарадват като на скъп гост. Но и това е невъзможно, за да остане като единствена реалностгипсовото ангелче над семейния гроб. Но и то може да не е оцеляло.

В стихотворението си Пред радостта поетът ни изповядва:

Александър Вутимски - Живот и творчество facebook image
Публикувано от: Стефан Иванов

За приятелството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.