АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН

Кой от двамата герои Татяня или Онегин е нравствено по-устойчив?

Евгений Онегин е истински шедьовър в творчеството на Пушкин. Сюжетът на романа е изграден върху отношенията между Онегин и Татяна, които са много сложни и противоречиви. Проследявайки жизненият им оът Пушкин рисува пред нас два близки и едновременно далечни образа.

В отношението си към обкръжаващата ги среда те са коренно различни. Онегин главното действуващо лице в романа е представител на дворянската младеж на Русия умен, образован, но без солидно образование. Разочарован от заобикалящата го действителност, героят търси утеха (покой) в тихата провинция (там на село), в средата, която за Татяна е до болка позната. В самотата над книгите Онегин се мъчи да освободи съзнанието си от натрупаните преживявания.Разговорите му с Ленски, пътуванията из околията, посещаването на баловете го срещат с хора, подобни на тези от столицата. Срещат го и с Татяна - един от най-пленителните женски образи в руската литература, появяващ се на страниците на романа. Тя е едно скромно създание, разкриващо пред нас цялата си душевна привлекателност. Чрез нея Пушкин ни среща с друг тип представител на дворянската класа в Русия. Заобиколена от тишината и красотата на селския живот, героинята израства тиха, мила и мечтателна. Вместо сред висшето общество мирогледът й се формира в компанията на сантименталните (любовните) романи.

За разлика от трезвата, често скептична мисъл на Онегин, Татяна е човек на спонтанното мислене. Тя не разсъждава върху големите социални въпроси, не се интересува от баловете и светския живот, не умее да кокетничи, не философства, а се стреми към пълнокръвен живот и човешко щастие по пътя на сърцето. Затова и не е разочарована от обществото, в което живее.Тя си остава същата Татяна Ларина.

В отношението си към природата и народа двамата герои се разминават. Природата за Татяна носи своята красота и мястото, където тя може спокойно да диша и мечтае, мястото където Онегин й отказва любовта си. С нея се сбогува и за нея тъгува, когато отива в големия град (столицата). За Онегин природата е нещо ново, нещо което го отделя от скучния и еднообразен градски живот, от привичките и стария начин на съществуване. Останал сам на село, Онегин започва да търси себе си. Чете, размишлява, а по-късно намира и приятел в лицето на младия Ленски. Приятелството за Онегин е нещо високо и ценно, нещо заради което заслужава да се бориш. Но защо тогава на дуела и убива единствения си искрен и честен приятел? Може би от спасение да не бъде обявен за страхливец и подлец от обществото. Татяна от своя страна няма приятели. За