Идейно - естетически анализ на стихотворението ''Самота'' на Александър Геров

Модернизмът е първият ярък художествен връх в мисловната стратегия на българската духовност след отделилата се от канона на християнството и на богослужението българска култура. Всички белези на тази нравствена самостоятелност, откриваме не само в поезията на модернистите, но и в поезията на Геров. Рожба на военно време и навлизащите индустриални нововъведения, поетът неминуемо е повлиян от събитията тогава.

В стиховете на Александър Геров познаваме човека като същество, жадно за живот, изправено самоотвержено пред милиони проблеми, деликатно в безкрайната си отзивчивост, чувстващо, бурно отдаващо се на емоцията, в спор с разума неведнъж. Но както в стихотворението Самота, така и в повечето му произведения винаги се прокрадват мисли за разочарованието на поета от света, за драмата на човека, който в ужасите на безчовечието отстоява хуманизма си, за смисъла и цената на живота, за самотата и старостта.

Още с първия стих поетът заявява позицията си за отношенията между хората неискрени, тайнствени и отчуждени. Няма нищо, което да плаши повече поета от изчерпването на съзнателния интерес към света и невъзможността да се впишеш в рамките на един различен свят , в който всичко е преходно и нетрайно:

...сградите стоят

и в тъмнината бдят и слушат -

това е най-страхотният,

необясним, убийствен ужас.

Геров разкрива своята същност и представя ценностната си система той открива в себе си същество, което е непримиримо във време на тирания, същество, мъчещо се заради човешките несполуки и стремящо се към прекъсване на пътищата, водещи към духовна обреченост и самота.

Всъщност това е драмата на човека, който търси своята идентичност и екзистенциална мотивация в края на XX век; на човека, който изстрадва болезнено догматичния тоталитарен режим и се отдава на метафизични размисли за човешката съдба в нейната крайна форма на обреченост и драматична предпоставеност; на човека, който поради умението си да живее пълноценно, познава и другата страна мъката на човека, отдал се без остатък на вълнуващия го огромен свят.

В стихотворението Самота Геров описва нетърпимостта на духовния човек към материализирането на околния свят човекът е напълноценен, а неговата жизненост ранена с отказа от будната мисъл и духовна висота и чистота. Неговото възприемане на света е винаги кризисно страстно - за поета не съществуват маловажни житейски факти. Затова душата му страда в бездуховния свят, заобиколен от продуктите на индустриалния свят. В тях той открива алчност, злоба и подмолност:

...на широкия площад

локалите са алчно зинали.

Геров уверява читателите, които с всеки изминат ден се превръщат във все по-ловки консуматори на технологически нововъведения.. Поезията на Геров е