Александър Дюма- Граф Монте Кристо

Заглавие, сюжет и композиция, хронотоп

Заглавието на творбата е пряко отнесено към личността на главния герой Едмон Дантес, който при своето превъплъщение приема името на острова, където намира баснословното си богатство.

Идеята на автора за заглавието на романа е находка от реално преживяване през 1842г. , когато, придружавайки при едно пътуване сина на крал Жерон Бонапарт- принц Наполеон, Дюмаси отбива на лов из островите, съседно на Елба. Един от тях е Монте Кристо. Романът има действителна сюжетна основа- извлечен е от архивите на парижката полиция. Проявен е характерният за романтическата и сензационната литература вкус към прекомарното и извънредното. Любопитната криминална история се нуждае от опитем майстор на словото: []тя е мида, криеща бисер. Безформен, необработен, без никаква стойност- очакващ своя бижутер.... Заемайки готова фабула, Дюма работи в сътрудничество с Маке, разделяйки романа при худойестяената му обработка на три части, свързани с основните топоси на действието: Марсилия- Рим- Париж. От действителната криминална история е зает мотивът за завистта като основен подтик на действието- заговорът и клеветата в политическо престъпление. В тази история пострадалият е освободен с падането на империята. В романа сътбата на героя след заговора не е зависима само от политическия контекст, а от личните качества, проявени с авантюристичното бягство от затвора. Героят успява да достигне до истината не само чрез чудодейната сила на придобитито богатство, но и чрез духовното завещание- срещата с италианския учен абат Фариа, който го насочва по пътя а познанието. В сюжет на реалната история прозира жестока житейска логика: кървавият отмъстител, убил собственоръчно противниците си, е погубен от този, който му е продал тайната. Като носител на знанието, помановият герой постига справедливата си и демонична цел, невидима направлявайки злото със саморазрушение. Романът гради романтичем мит за справедливото възмездие, който обаче не игнорира хуманистичната идея за примирението и прошката.

Сюжетно- композиционната схема доближава романа до драматическия жанр, като логиката на действието наподобява повече жанрови белези на комедията в смисъла на Дантевата поема- движението от греха и страданието към нравственото усъвършенстване. В експозицията на романа са набелязани времето и мястото на действието и с представени контрастно характеризираните герои с нравствените им качества и намерения. Заговорът и последвалият го арест са трагична завръзка и на чало на последвалия конфликт между Дантес и противниците му. Трагизмът от отнетото човешко щастие е засилен от контраста в аналогичната ситуация ( одежът на Дантес и този на Вилфор ). Годините в затвора са символична смърт за героя, свързана с духовно съзряване, инициация и преминаване от незнание към знание. Мотивът за преборването със злото чрез символично умиране и чудотворно забогатяване доближава авантюрно- приключенаската сюжетна структура на романа до модела на вълшебната приказка.Романтичен герой и приказна ситуация се свързани и чрез постоянно присъстващо в романа позоваване на арабските приказки от Хиляда и една нощ: А сега- извика той, като си спомни приказката за арабския рибар, която му беше разказвал Фариа, - сега, Сезам,отвори се! . Узнаването е символично представянето като пткриване на магичната и тайнствена дума, чрез която Дантес достига до богатството, чрез него- до грешните души на противниците си. Мотивът за забогатяване на героя, от друга страна, провокира личностното съзнание на героя в контекста на обществените ценности: Сега трябваше да се варне в живота, сред хората, и да заеме в обществото